Защо обаче имаше само светлина?
Може тя да бе онази част от чудесата на Строителите, която се запазва най-дълго. Или пък използва най-малко сила, вече не достигаща за друго… Тегър тутакси се усъмни в подобна догадка. Нали преди малко изпита удара върху себе си? Това беше мощ! И тя прогонваше вампирите.
Погледът му се спря отново върху голия череп. Промълви на древния пилот:
— Мислиш, че краят ти е бил ужасен? Аз пък преживях ден, какъвто не бих пожелал никому. Твоят страх е секнал след няма и сто издишвания…
Укори се — за пилота падането сигурно е траяло цяла вечност. Дали бе рухнал заедно с цял облак други въздушни возила, докато е крещял за помощ на устройството, предаващо гласа му, но без да дочака отговор? Защото всяка частичка от тази вълшебна товарна машина вече е била тъмна и бездейна…
Аха!
Отново се захвана да мести плъзгачите. Когато с един от тях угаси светлините, върна го където си беше.
Ами да! Всичко е било включено, когато машината е паднала, а пък той ги бе разбутал. Само светлината пусна случайно. Явно бедствието е станало през деня.
Успя да причини глух шум, замириса на изгоряло. Уплаши се да не е повредил нещо.
След това в кабината нахлу хладен вятър, който отнесе вампирското ухание. Главата му се проясни. Изведнъж закрещя тържествуващо.
Притискаше лице към извитите прозорци. Трудно различи вампирите. Светлините бяха от двете страни па прозрачния мехур и хвърляха сенки край затъналата машина. А вампирите предпочитаха тъмнината. Преброи пет, но му се стори, че още два пъти по толкова се спотайват наблизо.
Вече имаше време да си спомни, че е гладен. Околността изглеждаше твърде пуста и гола, едва ли някое животно гнездеше или дълбаеше дупки по тези места. Щеше да почака изгрева на слънцето, за да си налови риба. Вече вярваше, че ще преживее нощта.
Откъде ли идваше тази сила на мълниите? Не му хрумна никакво обяснение.
Отряза още една ивичка плат и започна да проверява.
ДЕВЕТА ГЛАВА
ПОЗНАТИ ЛИЦА
Градът на тъкачите, 2892 г. от н.е.
През „прозореца“, появил се в скалата, Луис се взираше в коравата жена с поизносени дрехи. Тя караше возило с парна тяга надолу по някакъв склон, до нея седеше мъж от нейната раса, а над тях стърчеше дребен червенокож.
— Значи казваш, че записът е отпреди три дни?
— Точно деветдесет часа или три местни денонощия.
— Ако това е Валавиргилин, не изглежда особено добре.
— Както и ти, Луис. Дали не е забравила да си взима лекарството за подмладяване?
Той не обърна внимание на заяждането.
— Остаряла е, да. Единадесет години…
Самият Луис бе прекарал тези години, без да подкрепя организма си с извлека от семената, създадени чрез биоинженерни методи, които биха го предпазили от старостта. А Вала никога не е разполагала с такова средство. Дали тази жена наистина беше Валавиргилин?
Ами да, по дяволите! Защо още се колебаеше? Нали бе правил ришатра с нея?!
— Е, Луис, това малко променя вероятностите, нали?
— Като гледам, в момента е на десетки хиляди километри вдясно от мястото, където я видях за последен път. Какво ли търси там?
— Доколкото разбирам, организирала е нападение срещу голямо струпване на вампири. Все пак тя е, няма съмнение. Успях ли да ти докажа нещо? Ако имаш възможност да видиш десет здрави хуманоиди, ще ми възразиш, че най-вероятно са десет оцелели срещу хиляда мъртъвци. Ето ти обаче жена, която си познавал преди радиоактивната буря, и отминалото време не й личи.
Луис се понамести на изгладения от водата камък, който си бе избрал за седалка, и зададе въпроса, стоящ на върха на езика му цели единадесет, години.
— Да разбирам ли, че според теб Тила ме е излъгала? Каква е била целта й?
— Опирала се е на твърде оскъдни знания. Със скока в нейния интелект, предизвикан от превръщането й в пазител, е нараснала и самонадеяността. Спомни си, Луис, че тя и без това не се е отличавала с особено здравомислие. Би могла да стигне до същите изводи като мен, ако е разполагала с компютрите ми. Но без тях дори не е била способна да си представи колко точно ще насоча плазмения шнур, който изтръгнахме от слънцето. Разпределях го направо към двигателите за корекция на орбитата по ръба. Плазмата изобщо не засегна по-голямата част от сектора, над който минаваше. А радиацията, от която толкова се стряскаше Тила… е, да, равнището й беше много над обичайния фон.