— Страничната стена… — отнесено промълви Луис. Започваше да вярва на Най-задния.
— Да, страничната стена, разбира се.
— И как според теб са го преживели расите, обитаващи пръскащите планини покрай стената?
— Предполагам, че в участък, заемащ пет процента от нея, съм погубил мнозина.
Десет, може би дори стотина милиона хуманоиди, които Луис Ву не бе виждал никога. Вероятно няколко раси бяха изчезнали.
Въпреки това се насили да каже:
— Най-заден, май ти дължа извинение…
Кукловодът издаде мелодичен звук. Дали не се уверяваше още веднъж, че думите на човека са съхранени в паметта на компютрите му?
После изведнъж заговори за друго:
— Има още нещо. Виждаш ли оня човек на мястото на наблюдателя? От расата на червенокожите пастири е, нали?
— Ъхъ. Месоядни са и живееха не чак толкова далеч от страничната стена. Страхотни бегачи.
Голямата тромава кола изведнъж се запровира светкавично между огромни камънаци. Кукловодът ускори записа и вече изглеждаше, че возилото се движи със свръхзвукова скорост; после изчезна.
— За известно време колите станаха недостъпни за устройството — обясни Най-задния. — След петнадесет часа видях ето това…
Дребен червенокож мъж тичаше по речен бряг, привидно с няколко хиляди километра в час.
— Е, не са чак такива бързаци — засмя се Луис.
— Същият ли беше?
— Така нищо не успявам да различа. Пусни го с нормална скорост.
Оказа се, че и при реалната бързина на червенокожия би могъл да завижда всеки олимпийски шампион.
— Ако не се лъжа, същият е!
— Инфрачервено — предупреди кукловодът.
Розова сянка светна в екрана. Бягаше до черна река сред сияещи скали. Появи се ярък зелен курсор и посочи. Понякога за частица от секундата се мяркаше още една сянка — в друг оттенък на розовото. Пастирът поддържаше равномерно темпо. Някакво по-топло тяло се стрелкаше от укритие към укритие, фучеше със смайваща пъргавина между камънаците…
— Забави записа!
Ето, второто същество прекоси вихрено храсталака и… Къде изчезна? Червенокожите тичаха бързо, но странното създание не изоставаше, като при това през повечето време бягаше на зигзаг.
Луис тъй и не можа да придобие ясна представа за формата му.
— Видяхме как бяха изгорени три кораба на Патриаршията — подхвана Най-задния. — Подозирам, че го стори пазител. Как мислиш, възможно ли е да наблюдаваме друг пазител на този запис?
— Защо да не е мършояд?
Екранът отново показваше бягащия във видимия спектър, записът се ускори. Виждаше се само пастирът. Понякога около него се долавяше неясно движение, очите на червенокожия шареха неуморно.
Нещо изскочи и прегради пътя му. Той мигновено извади сабята си от ножницата…
Картината застина. Курсорът обаче започна да се движи отново.
— Пастир. Вампир. Друго виждаш ли?
— Я пак превключи на инфрачервено! Този път имаше цели пет светещи силуета.
— Да погледнем отново — пастир, вампир. Тези двамата са мършояди.
Луис не се усъмни нито за секунда. Спомняше си добре едрите им източени фигури.
Но петото същество се криеше дори от мършоядите. Различи по-дребна китка без никакви косми… затова пък с видимо издути стави.
Пазител?
— Защо един пазител ще си губи времето да наблюдава това начинание?
— Не ми е известна причината. Гледай нататък.
Ускорен запис. Вампирката падна мъртва. Червенокожият побягна, спря, нагази в реката и тогава изведнъж го наобиколиха още половин дузина вампири. Движенията на всички станаха много мудни. Сабята се завъртя в блестяща дъга… бледа самка се готвеше да се метне върху гърба на пастира… една ръка се вкопчи в глезена й.
Скритото същество беше цялото наплескано с кал. Ръката с издути кокалчета на пръстите само стисна и пусна крака на самката. Тя замахна, но не виждаше противника си. Реши отново да се захване с набелязаната жертва и в същия миг острието я прониза.
— Явно е привърженик на минималната намеса — поклати глава Луис.
Някакво особено шумолене се натрапваше на вниманието му.
— И е много потаен — добави кукловодът.
Червенокожият тичаше по калта, към него се устремяваха още бледи твари… Групата се смали в далечината.
— Пак излязоха от обсега на устройството. Едва не изгубих от поглед и криещия се, а това ме тревожи. Виж.
Камерата отново затърси по реката, улови пръски и бързо проследи неясно движение по склона към сянката.
— Аз не… — промърмори Луис.
— Пускам в инфрачервено — прекъсна го Най-задния. — Въпреки това потайното същество е почти невидимо.
— Естествено. Допреди малко пазителят е бил във водата, телесната му температура е паднала. Но накъде се е втурнал така? Към леговището на вампирите ли?