Кукловодът повтори момента с изкуствено изяснен образ — нещо изскочи от реката и пробяга по склона с чудновато резки и неравномерни движения. Стоп-кадър: не особено добро изображение, ала силуетът несъмнено беше на хуманоид. Свърна към сянката и се скри в нея.
— Повече не го открих. Очевидно не е вампир. Бди над червенокожия пастир, може би и над спътниците му, но се стреми на всяка цена да остане незабелязан.
С пукот на сухи съчки рибарите и лодкарите се събираха край вира и гледаха ту Луис Ву, ту отворилия се в скалата прозорец, показващ далечни планини, окъпани в дневна светлина.
— Какво друго се случи? — попита човекът.
— През последните три часа — нищо интересно.
— Най-заден, мозъкът ми наистина умира за сън.
— Почакай! Онова същество…
— … е на тридесет и пет дъгови градуса оттук, иначе казано — на пет и половина светлинни минути. С нищо няма да ти навреди засега. Прав си, обаче — пазител е.
— Луис, трябва да приемеш медицинската помощ, която ти предлагам.
— Нищо не можеш да ми предложиш. Забрави ли, че беше сложил автолечителя в совалката?
— Роботизираната кухня в помещението за екипажа също има медицински програми. Ще те снабди с лекарство за подмладяване.
— То не подобрява здравето. Само спира старостта.
— Ти да не си…
— Не съм болен. Но нали на хората им се случва да се разболеят? А аз помня добре защо в момента не разполагам с изправен автолечител. Двамата с Кхмий не дойдохме съвсем доброволно с теб. И ти си се опасявал да не откажем да обикаляме със совалката. Затова си поставил там автолечителя. Обаче Тила го изпържи накрая.
— Ами…
— Остави екрана активиран. Не искам никой тук да си помисли, че крием нещо.
Луис стана и му обърна гръб.
— Омръзна ми да не ме изслушваш докрай! Човекът направи още две крачки по инерция. Все пак единадесет години инат не бяха за пренебрегване, а никак не му се искаше да се извини… Просто се върна и седна на камъка.
— Казвай.
— Имам и свои медицински системи.
— Все едно не знаех! — Кой би се усъмнил, че един кукловод непременно ще се погрижи да бъде опазен от болести или злополуки? — Настроени обаче за твоята обмяна на веществата. Каква полза от тях за…
— Луис, технологията е създадена в човешките светове! Купихме я от кзинтски пазител на реда на планетата Фафнир. Доколкото успяхме да проучим, тя е резултат от експерименти на земната полиция преди около два века. Била е открадната. Възстановява направо клетките чрез нанотехнологии. Известно ни е, че втори екземпляр от машината не е бил създаден. Приспособил съм я да лекува и кукловоди, и хора, и кзинти.
Луис вече се смееше неудържимо.
— Ех, че предвидливост!
Повечето машини в „Иглата“ бяха продукт на човешката цивилизация, а останалите — скрити много старателно. Най-задния нямаше да си навлече обвинения от Флота на световете, ако го бяха заловили, докато се опитваше да отвлече екипажа си.
— Жалко, че едва ли ще видя това приказно устройство…
— Мога да го преместя в помещението на екипажа. Луис усети как студът се плъзна нагоре по гръбнака му, сякаш потапяше тялото си в реката.
— Не говориш сериозно, а аз съм твърде уморен, за да умувам над всяка твоя дума. Лека нощ, Най-заден.
Остави купчината си товарни дискове до дома за гости. Щом стъпи, запукаха клонки. Загледа се в нощта и тихо рече:
— Когато си готов да се срещнем, ще се радвам да си поприказваме. И отсега се хващам на бас, че ти също носиш бродирана препаска!
Мракът нямаше отговор на думите му. Саур изобщо не помръдна, когато Луис пропълзя до нея. Заспа веднага.
ДЕСЕТА ГЛАВА
УЛИЦА ОТ СТЪПАЛА
Дъх на гнило я изтръгна рязко от сънищата й. Опомни се окончателно, щом пръсти с остри нокти я стиснаха за лакътя. Вала седна и изпищя задавено. Арфиста се дръпна от цевта на пистолета, а тя го позна навреме, за да не натисне спусъка.
— Валавиргилин, ела да видиш нещо.
Флуп…
— Нападат ли ни?
— Досега щеше да си усетила уханието на вампирите. Изненадан съм, че още не са ни навестили. Вероятно защото има какво друго да им отвлича вниманието.
Тя се измъкна и застана на страничната стъпенка.
Дъждът падаше на тежки капки. Навесът я предпазваше отчасти, но пък видимостта беше лоша. В посоката срещу въртенето и наляво се виеха мълнии. Натам беше вампирското леговище. Но имаше и друга светлина по-близо до реката — устойчива и бяла.
Нима Тегър бе запалил огън, макар да знаеше колко е опасно? Пламъците обаче нямаше да излъчват това нетрепкащо сияние, нито пък щяха да имат такъв цвят.