Макар да беше жител на равнините, Тегър веднъж пътува дълго на шлеп, за да размени стоки с друго племе. Познаваше предназначението на пристаните. Сега висеше на около три разкрача от ръба на въздушен док. Явно летящите машини са се опирали в него, а с висящите над ръба въжета са ги привързвали към пристана. Товарите трябва да са били в онези грамадни здания зад огромните врати…
Птиците губеха интерес към хвъркатото съоръжение и се връщаха по гнездата си. Грабливците и без това спяха нощем.
Само че вратата на прозрачния мехур не беше завъртяна към дока. Нямаше ли поне начин да обърне кабината? Ако поразмести нещо… Не му се рискуваше на такава височина.
А какво ли трябваше да се случи сега? Може би устройствата в кабината очакваха сигнал от града, за да довършат кацането. Или пък изпращаха свое съобщение, за да се премести някое въже с кука и да издърпа машината? Не, това нямаше да стане, защото и машинариите в пристана бяха мъртви като всички подобни творения още от Падането на градовете.
Вратата висеше хлабаво, както я бе заварил Тегър.
Торбата. Сабята.
Той отвори, стъпи на ръба, после се покатери върху несигурната опора, която все пак издържа тежестта му. Оттам скочи върху покрива на мехура и се притисна о него с разперени ръце и крака. Птиците отново закръжиха по-наблизо — оглеждаха го.
Тегър запълзя напред по извивката на кабината. Още малко… Сега на длани и колене, със свити крака. Вече се плъзга! Отново скок…
Пльосна по корем, удари си брадичката, зарита с крака във въздуха и се издърпа върху пристана, чиято повърхност напомняше меко дърво.
Щеше да полежи, докато си поеме дъх, но птиците се спускаха към него. Превъртя се, скочи и извади сабята си от ножницата. Зачака. Щом първата го доближи достатъчно, той замахна.
— Трябва да е намерил някоя стара въздушна кола на Строителите. Накарал я е да проработи. И вече е горе.
Уорвия се бе вторачила без да мигне в точката, грееща в края на въздушния завод.
Вала още не беше готова да сподели нейната увереност.
— Какво виждаш?
— Светлината ми пречи. Там кръжи ято от едри птици. Май го видях да скача!…
Ярката точка пропадна, ускори се, блесна ослепително и изчезна.
— Скочи в града — повтори убедено Уорвия. — Вала, ще се строполя от умора. През деня мога да разгледам по-добре и да ти опиша всичко.
— В състояние ли сме да направим нещо?
— Бих направила и невъзможното, за да отида при него!
Над тях Тъжната флейта поклати глава.
— Най-добре е да почакаме. Наоколо няма по-сигурно място за колите, а и изгледът оттук е превъзходен. Ще се окопаем, ще наблюдаваме и ще решим какво да предприемем.
Грабливците предпочитаха да улавят жертвите си живи, но не се гнусяха и от мърша. Затова месото им имаше отвратителен вкус.
Все пак Тегър се почувства много по-добре, след като разкъса и погълна птицата. Ето, отърва се от глада, ако можеше сега да разпръсне по някакъв начин и влудяващото ухание на десет хиляди вампири, а и да намери равно местенце, за да си почине… На такава височина вятърът беше доста студен. Той извади наметалото от торбата си и го нахлузи през глава.
Студът, несгодите, тревогите на един кошмарен ден започнаха да потъват дълбоко в душата му. Но пък сънят прие образа на вампир, впил зъби в гърлото. Не би дръзнал да заспи на открито. Заозърта се, натежал от умора и уплаха.
Великанската врата на онзи куб за съхраняване на разни неща сигурно беше твърде тежка, за да я помръдне.
Строителите също не са били толкова могъщи люде…
Свърна зад ъгъла и както очакваше, намери друг отвор, съразмерен с неговия ръст.
Подритна вратата и тя се заклати на пантите си. Вмъкна се в тъмнината, заопипва, откри нещо податливо и гъвкаво, върху което се покатери и заспа.
Вкопчваше се в унеса, боеше се от онова, което паметта щеше да му натрапи. Спомените обаче нахлуха, колкото и да бягаше от тях. След миг се ококори от пробягващата по клепачите му светлина.
През вратата с разбита ключалка, клатена от вятъра, проникваха слънчеви лъчи. Острият им блясък избледня, докато той се смъкваше от купчината бали, лъхащи на вехти растения. Предположи, че е трябвало да ги превърнат във влакна за платове. Храните щяха да смърдят далеч по-зле.
Излезе навън.
Накъсани и променливи облачни фигури минаваха мудно над главата му. Понякога отвесни колони светлина огряваха пристана. Тегър не видя нито един грабливец, докато не припълзя към ръба, за да надникне надолу.
Мехурът с извити прозорци, пренесъл го тук, лежеше разбит на земята. Нямаше как градът да се напусне по този начин… но и без това намеренията му бяха съвсем други.