— Откажи се!
— Ще продължа наблюденията си — невъзмутимо съобщи кукловодът.
Маратонският танц на Най-задния щеше да трае, докато той допусне грешка. Доближаваше предела на изтощението. След това тялото му щеше да оздравее и да възстанови силата си.
Не си загуби времето да подслушва по време на вечерята. Наистина този път Кхмий не унищожи мрежовото око в трапезарията, но не му се вярваше да говорят откровено.
И какво от това? Преди година, докато твърде разнообразният му екипаж още се мъчеше с Тила Браун и нестабилността на Пръстенов свят, неговата сонда разпръсна мрежови очи навсякъде по „Скритият Патриарх“.
Предпочиташе да се съсредоточи в танца.
Кхмий скоро щеше да му се изплъзне. Луис щеше да потъне в мълчанието си. Нищо чудно след година и той да напусне кораба, ставайки недостъпен. А библиотекарите от града на Строителите… Дали да не се позанимава с тях?
Най-задния притежаваше медицинските машини в „Иглата“. Ако бившите му партньори смятаха, че ги изнудва с това, бяха абсолютно прави. Но сега си признаваше, че е действал прекалено грубо. И Кхмий, и Луис отказаха медицински грижи.
В момента двамата вървяха забързано по тъмен коридор. При такава липса на осветление картината не беше добра, но пък и те не можеха да видят мрежовото око. Кукловодът долови само част от разговора. По-късно си го пусна няколко пъти.
— … игра на надмощие — казваше Луис. — Най-задния се чувства принуден да ни наложи властта си. Прекалено осведомени сме за него, следователно имаме възможност и да му навредим някак.
— Опитвах се да измисля нещо — изсумтя Кхмий.
— Да, но доколко си впрегнал ума си в това? Все едно. Той ни остави на мира за около година, после изведнъж реши да се разсейва насред странните си упражнения. Защо да ни отделя внимание? Нищо в онова, което ни показа, не изглеждаше тревожно за него.
— Е, поне познавам твоя начин на мислене — подметна кзинтът. — А и той ни подслуша, нали? Ако успея да се върна в Патриаршията, не бих имал нужда от помощта му, за да си възвърна владенията. Имам теб, а ти не ми искаш цена за услугата.
— Ъхъ…
Кукловодът се двоумеше дали да се намеси. Но какво да им каже?
— Най-задния ме контролираше чрез земите, които изгубих — продължи Кхмий. — Каква власт имаше над теб? Да, изнудваше те чрез удоволствието от жицата, а ти взе, че се отказа от порока си. Добре, автолечителят в совалката беше унищожен, медицинските програми в кухнята обаче могат да ти приготвят лекарството за подмладяване. Не греша, нали?
— Могат да приготвят съответното вещество и за теб.
Кхмий махна пренебрежително с косматата си ръка.
— И ако ти се оставиш да остарееш, не му даваш нищо, заради което да се пазари. — Луис само кимна. — Друго се питам — ще ти повярва ли Най-задния? За един кукловод… Моля те да разбереш, човеко, не искам да те обидя! Знам, че си искрен. Но за кукловода доброволното остаряване е форма на самоубийство.
Луис отново кимна безмълвно.
— Такава присъда ли си отреждаш за един трилион убийства?
В някоя друга вечер сигурно би прекъснал безцеремонно разговора. Този път само промълви:
— Възмездие и за двама ни. Аз ще умра от старост. А Най-задния губи робите си… и властта над обкръжаващата го среда.
— Ами ако наистина са оцелели?
— Да, бе! Той програмира всички действия за стабилизирането на орбитата. Аз просто не можех да вляза в онази част от Ремонтния център. Нали там имаше дърво на живота? Само че именно аз му осигурих възможността да порази с плазмена струя от слънцето пет процента от повърхността на Пръстенов свят. Ако не го е сторил, значи ще ми е по силите… да живея. И тогава Най-задния отново ще ме притежава. Важно е, щом аз съм причината да не притежава теб.
— Именно.
— И си е рекъл: „Защо да не покажем на Луис стар запис, като го уверим, че е в реално време…“
Вятърът фучеше по-силно, заглушаваше гласовете. — Но ако… броя… — чу се от Кхмий.
— … и на Най-задния да се откаже…
— … мозъкът ти остарява най-бързо!
Кзинтът загуби търпение и отпраши нанякъде по огромната палуба. И без това вече бяха извън обсега на устройството.
Най-задния нададе вой като най-голямата вселенска машина за еспресо, разкъсана от собственото си налягане.
В този вой имаше височини и обертонове, недостъпни за слуха на човек или кзинт, а акордите му съдържаха богата информация. Описваше произхода на две раси, наскоро напуснали дивите степи или слезли от дърветата. Обясняваше начините да предизвикаш слънчево изригване, после да превърнеш струята в лазерен лъч — оръдие, съизмеримо с мащабите на целия Пръстенов свят. Изреждаше техническите характеристики на компютри, чиито модули са миниатюризирани до квантово равнище, затова покриват като боя стените на пилотската кабина. Споменаваше невероятната гъвкавост и изчислителна мощ на програмите им.