Върна се обратно с цялата бързина, на която беше способен.
Онова, дето бе сметнал за спирална стълба вечерта, се оказа неочаквано широко. По него спокойно можеха да минат едновременно четири коли. За вампирите това сигурно беше пътят към града.
Тегър се озърна към тъмата. Знаеше, че ще трябва да проникне там. И да чака, докато очите му се нагодят. За да се взре в Здрачното леговище и да срещне погледите на тварите в него.
Не, още не! Отново затича.
Пристан и складове… великански сребристи съдове, вероятно за течности. Ето, тук слънцето се отразяваше от прозорци. Къси улици и широки стъпала, отклоняващи се в различни посоки към къщите, редящи се една над друга, издигащи се към нещо като гигантска очна ябълка.
Отново се бе озовал на Улицата от стъпала. Тръгна по нея.
Между домовете и около тях имаше ивици и парчета земя. Почти по цялата дължина широкият участък от пръст, започващ пред входа, се превръщаше в покрив на долната къща.
Някои от парчетата представляваха подгизнала кал, други бяха смити от дъждовете. На места се поклащаше избуяла трева, другаде нямаше нищо. Мъртви, паднали дървета, но и живи — обсипани с плод. Криволичещи клони, натежали от зрели подобия на круши или ябълки, се спускаха от най-горната къща почти до Обиколната улица. Отначало му се стори, че всички дървета са посадени. После обаче видя, че горните две са изсъхнали от старост, а долните са започнали да дават плод наскоро. Представи си как хиляди меки топки са се търкаляли през стотиците фалани и са засели целия склон.
Попадна на прозорец — плосък, голям колкото тревната постеля на Търл. Впечатляващо… Повърхността му изглеждаше мътна. Тегър надникна, но вътре беше тъмно.
Нататък едно огромно дърво бе напукало стената с корените си. И тази къща имаше голям прозорец, обърнат към някогашната градинка. Тегър взе спечена буца пръст и замахна. Не прозорецът, а пръстта се натроши в ръката му.
Ами пролуката в стената? Дали ще успее да се пъхне през нея?
Да, успя!
Беше просторно според неговите представи, несравнимо по-широко от палатките в племената на червенокожите. Очевидно и обитателите са били по-едри от него, макар и не колкото тревопасните великани. Опита да седне на някакъв стол; краката му не опираха в пода.
Намери овално легло. И пет скелета в него три на възрастни хуманоиди, два детски. Наглед се бяха простили мирно със света. Но друг детски скелет беше проснат пред една врата.
А зад нея също надничаше мракът.
Усука разпадащите се в ръцете му завивки и си направи факел, после предпазливо пристъпи. Никакви прозорци. Мебели… или устройства за управление? Лостчета, които се местеха във всички посоки над чучури, излизащи от стената. Два от чучурите бяха над голям продълговат съд с отточна дупка в дъното. Ами да, водни кранове, отдавна пресъхнали.
Продължи търсенето.
Още една стая без прозорци. И скелет на възрастен, паднал до плитка ниша с десетки копчета. Много приличаха на онези в кабината на товарната платформа.
Тегър свали торбата от гърба си. Кърпата. Ножът с тъпия връх. Вече нарязаните ивици от плата на Вала. Започна да ги наглася между копчетата.
Нищо, нищо, нищо… после — чудо!
Светлина. Една точка в тавана сияеше толкова силно, че го заболяха очите. Излезе от стаята.
Къщата беше осветена навсякъде. Реши да я остави така. С огромна изненада откри, че силата в машините на града е все още жива. Откъде се взимаше? От гръмотевичните бури ли? Нали всъщност представляваше насочвани по желание мълнии…
Вървеше забързано край къщите, бегло надничайки през прозорците. Често виждаше скелети. Навън обаче не забеляза никакви човешки останки. Птиците отдавна се бяха погрижили за месото, а костите — разпръснали.
Намираше различни жилави треви, поникнали в пръстта. С някои от тях явно можеха да се хранят хуманоиди. Имаше и твърде чудати растения, засадени изглежда само за украса. Ами това с широките лилави листа?…
Разкопа около стъблото, дръпна силно и извади едри грудки. Земеделците по устието на Облачната река ги ядяха сварени.
Значи тези парчета земя представляваха миниатюрни стопанства!
Тегър се настани със скръстени крака в края на един покрит с пръст покрив, уви се в наметалото и се остави дъждът да го мокри, сякаш е неодушевена част от околността.
Вече никой не обработваше малките градинки. Нямаше подредени, грижливо поддържани лехи. Струваше му се доста вероятно да са изоставени още от Падането на градовете. Не беше ли обаче твърде странно, че обитателите на това място са засявали площи, всяка от които не би изхранила дори един смирп?