Тандж! Къде ли бяха безстрашните ловци на вампири?
Луис пъхна разнообразните корени да се пекат в края на жаравата. Деца и възрастни изгаряха от нетърпение да му зададат въпросите си.
— Това е Дъгата — обясни им веднага. — Сигурно Живеещият в паяжината оглежда отсрещната й половина. Ей там е светилото, вижда се част от засенчваща плоскост, която го скрива, за да настъпва нощта. Белите петънца са облаци. Не, няма как да забележите движението им. Ако се носеха с такава скорост, вятърът отдавна щеше да е оголил основата на света. Ония блещукащи точици и чертички са морета и реки.
— И звездите показва уголемени — подхвърли старият Кидала. — Каква е онази, дето мърда? Луис, Живеещият в паяжината май се опитва да ти подскаже нещо?
Да, най-ярката звезда се местеше спрямо останалите. Не я изпускаше от поглед. Забави движението си, щом доближи страничната стена. И вече беше върху нея, превръщайки един отрязък в ослепителна синя ивица… после угасна.
Той поклати глава.
— Не ми подсказва, а направо натъртва, че нов нашественик навлиза в Дъгата.
Паралд започна да реже парчетата месо. Подаде първото на Кидала, следващото на Саур и изведнъж около него се струпа тълпа. Уийк предложи на Луис риба, набучена на клечка. Тъкачите и рибарите си взеха храна и тръгнаха между къщите към скалата над вира.
Показвам ти поредното нахлуване в Пръстенов свят. Ела да поговорили В момента не виждаш Валавиргилин нито жива, нито мъртва. Ще трябва сам да ме помолиш за това.
Той прие и мръвка от антилопата. Тръгна с Паралд към скалата.
Тъкачите насядаха на поставките за дрехи или по пясъка. Саур му направи място до себе си.
В прозореца на паяжината една засенчваща плоскост закри слънцето. Детайлите станаха по-отчетливи.
Отново ярко сияние върху страничната стена. През следващите минути светещата точка се премести във вътрешността на Дъгата, избледня, разплу се и угасна.
Скучно зрелище, но зрителите гледаха очаровани. Луис се питаше дали тъкачите не започват да се пристрастяват към пасивните развлечения.
Записът се ускоряваше и облаците се местеха вихрено над огромна територия. Дребен полегнал пясъчен часовник ги поглъщаше в двете си широки страни — ураган над дупка от метеорит.
Още по-ускорено — слънчев протуберанс се стрелна край ръба на засенчващата плоскост. По него профуча по-бърза вълна от зелен блясък и докосна стената, където бе спряла движещата се точка.
Когато и последният резен от светилото се скри над главите им, тъкачите се разотидоха по домовете си. Прозявки прекъсваха оживеното им бърборене. Луис ги наблюдаваше учуден. Те наистина не бяха способни да бодърстват нощем!
Преди Най-задния да се разприказва пред малцината останали сънливци, той се върна при огъня и извади два корена от жаравата. Единият се оказа лют, другият обаче не беше никак лош на вкус. Не винаги хапваше толкова добре.
Един от рибарите дойде при него.
— Онези картини са за теб, нали?
Луис се озърна през рамо. В прозореца на скалата вече нищо не светеше.
— Не знам какво да му кажа — вдигна рамене. — Уийк, а с теб говорил ли е?
— Не. Плаша се от него.
Посланието на кукловода беше достатъчно ясно. Термоядрени двигатели за преходи във вътрешността на звездни системи. Поредният натрапник. Земната полиция. Патриаршията и Флотът на световете знаеха за съществуването на Пръстенов свят. Имали са време да подготвят експедиции. Или пък се завръща кораб на Строителите? А може да е някой съвсем нов участник в играта…
Ако нашественикът се движи бавно, антиметеоритната защита няма да реагира. Значи някой съзнателно погубва корабите.
Но унищожителят също имаше проблеми. Най-трудният — скоростта на светлината. Корабът бе кацнал на броени светлинни минути от отсрещния Голям океан, а атаката започна след часове. От слънцето трябваше първо да бъде изтръгнат плазмен шнур, за да се превърне по-късно в свръхпрегрят лазер. Не ставаше мигновено. Жертвата би могла да се изплъзне.
А Най-задния сигурно жадуваше да се докопа до непокътнат кораб с хипердвигател!
Тиха музика се носеше откъм далечни дървета. Уийк се бе прибрал на кораба. Луис извади трети корен. Сряза го и надуши миризма като на сладък картоф.
Чудеше се дали не е намерил диво дърво на живота. Все едно. В почвата нямаше достатъчно талий, за да оцелее вирусът, предизвикващ промяната. Пък и горещината би го убила. Луис изяде спокойно корена и тръгна към къщата на Саур.
Приятните звуци се усилиха. Странна музика, сякаш съчетала духов и струнен инструмент. Спря пред входа и се заслуша.