Съвършените гъвкави програми в компютрите на Най-задния бяха контролирали точно плазмения шнур, по-голям от която и да е планета. Кукловодът изобщо не бе погубил трилион и половина разумни същества.
Само че Луис Ву се съгласи те да умрат.
— В онази част от Ремонтния център имаше дърво на живота — подхвана той. — Растението превръща хуманоидите в нещо съвсем друго. Както чух от Каварфа, ти си на подходящата възраст да станеш пазител. Аз обаче съм седем пъти по-стар от теб. Вирусът щеше да ме убие. Затова пуснах Живеещият в паяжината сам да свърши работата. Иначе щях да се убедя, че не са загинали толкова, колкото очаквах. Единственото изкупление, което ми беше достъпно, стана собствената ми смърт.
— Но ти още не си мъртъв.
— Умирам. Все пак с медицинския комплект, който нося на товарните си дискове, мога да изкарам някой и друг фалан…
Мелодията на детето прекъсна рязко, нощта стихна.
Тандж! Имаше дългия си живот, но го захвърли в калта. А тези двамата никога не са имали избор. Колко груб и безчувствен се показа пред тях?
— Отказал си се и от приятелството му — обади се бащата.
— Живеещият в паяжината няма приятели. Пазари се много умело и целта му винаги е да осигури собствената си безопасност. Изглежда се надява да живее вечно и като че не подбира средствата. Това ме дразнеше тогава, дразни ме и досега. Какво ще поиска този път, какво е готов да стори?
— Може би се стреми да възстановите съюза си? Има ли шанс пак да извлече полза от теб?
— Чифт пътуващи ръце. Живот, който да излага на риск вместо своя. Мнение, различно от неговото. Срещу това ми предлага още сто и двадесет фалана живот.
Ето от какво се плашеше…
— Би ли могъл да го направи и за Господарите на нощта, да речем?
— Не. Системите… програмите, които лекуват него, големия котарак или мен, са създадени, преди да потегли насам. Няма как да се върне у дома. Аз му попречих. А и защо да не остане тук?
За мършоядите би се наложило да съчини нова програма. Дори цената на моя живот сигурно ще се окаже прекалено висока, а какво ли би поискал, за да продължи дните на цяла друга раса? Щом Луис Ву го помоли да направи мършоядите дълголетници, защо не и тъкачите? После — потомците на Строителите… Невъзможно!
Скритият мършояд прие на доверие думите му. Или може би си мислеше какви безумци се срещат по света. Каварфа засвири.
— Когато си представях, че съм унищожил толкова разумни същества… Реших да се състаря и умра по старомодния начин. Защо да е лошо? Хората го правят, откакто са хора.
— Луийву, бих дал всичко, за да съм със стотина фалана по-млад.
— Живеещият в паяжината може да го направи за мен… и за всекиго от моята раса. А когато отново остарея, пак да ме подмлади. Само че всеки път ще иска каквото му е нужно. Това ми е проблемът. — Луис се взря в мрака. — Как да те наричам?
Кавалът-арфа изведнъж се сдоби с басов съпровод. Той се заслуша. Дали инструментът имаше струни?
— Ще бъдеш Ритмотворец. Разговорът с теб ми облекчи душата и ми помогна.
— Трябва да поговорим и за пазителите.
Какви ли вести за тях предаваха хелиографите на мършоядите?
— Изтощен съм. Утре вечерта.
Луис се приведе и влезе в къщата да поспи.
ДВАНАДЕСЕТА ГЛАВА
КАК СЕ ОТБИВАТ ВАМПИРЧЕТА
Тегър очакваше и куполът от прозорци да е някакво странно жилище, но не позна. Не откри начин да заключи вратата. Вътре имаше само една огромна стая, и то цялата осеяна със стъпала, подредени на изкачващи се полукръгове, твърде високи дори за разкрача на тревопасните великани. Преброи и дванадесет крехки наглед подвижни масички.
Това пък какво беше? Представи си, че стотина хуманоиди са насядали по стъпалата. Щяха да имат чудесен изглед към промишления град и земите наоколо. Да не са се събирали за съвет тук? Поумува и продължи нататък.
Намери врата над най-горното стъпало. А зад нея — мрак. Запали факла.
И тази стая не беше за живеене. Само плоски повърхности и дебели врати с малки прозорчета, зад които се виждаха кутии.
„Докато се чудиш какво си намерил, продължавай да търсиш“ — каза си той. Три големи вместилища за вода с отточни тръби. Някога равна дървена маса, вече разкривена. На стотина куки висяха метални купи и плоски съдове с дълги дръжки. Зад капак на равнището на очите видя нещо познато — мънички издатини, свързани с тънки прашни линии.
Започна да слага по чертите ивички от плата на Вала.
Стаята се освети.
Беше сложил шест ивички. Едната бе за светлина, а останалите?