Отсреща имаше още врати. Тегър вдигна факлата и започна да ги отваря.
Складове — проходи към кухини, също чекмеджета и кутии. Призрачните остатъци от миризми му се сториха достатъчно приятни. Растения… Според него не ухаеха на храна, но може да са били точно това. Огледа разпадналите се на прах остатъци, ала не зърна нищо, което би пожелал да хапне дори тревопасен великан.
Дали тукашните хора са седели на полукръглите стъпала и са се хранили?
Как можеше да знае? Върна се в осветената стая. Несъмнено беше по-топло, но не се досети защо, докато не се опря на една от плоските повърхности.
Червенокожите пастири не пискат от болка. Тегър стисна озъбен изгорената си ръка. Помисли усърдно и се захвана да плюе по всичко подозрително.
Два пъти се чу съскане.
И вратичките на две от кутиите се оказаха горещи.
Реши, че е попаднал в някаква химическа работилница. Току-виж хуманоид от друга раса се ориентира по-добре тук…
Градът беше увенчан с широка тумбеста тръба, но пристегната по средата, сякаш е тяло на оса. Спирална стълба го отведе до ръба. Застана там и се огледа с гордостта на владетел.
Щом се озова в най-високата точка на града, тутакси в погледа му се наби онова, което досега бе пропускал да забележи.
Еднаквите на цвят покриви!
И плоските правоъгълни постройки, и леко закръглените горе цистерни бяха с блещукащо сиво покритие. Тук-там се виждаха символи, изписани с тънки черти. Само къщите по Улицата от стъпала се отличаваха заради пръстта и локвите, но… самите стъпала също проблясваха в сиво.
Стените обаче пъстрееха във всевъзможни цветове. Зданията, използвани според Тегър за производство на нещо, засега поне неизвестно му, не бяха украсени, а просто обозначени с непознати за него букви — приплеснати и с разни завъртулки. Имаше дори простички картинки.
Някога Строителите на градове са можели да се издигат в небето. Защо не са изписвали буквите си и по покривите, за да се знае и отгоре кое за какво служи? Освен ако сивата повърхност е… Флуп, догадката все му се изплъзваше!
Напрегни ума си. А дотогава… Стоеше на ръба на огромна тръба — висока и широка по десет човешки ръста. Надникна надолу. Беше много дълбока. Колкото и слаба миризма на сажди и химикали да надушваше, не се заблуди. Тук имаше комин, в който можеха да изгорят цели села.
Дали това не е подтикнало някогашните Строители да вдигнат промишления си град над земята? Дори пушеците да са се разстилали за години напред, ветровете са ги отнасяли нагоре. Това би успокоило малко раздразнените съседи. Пък и щом този огромен завод се е реел недостижим над тях, как биха отишли да се жалват?
Обърна се. Изкачваше стълби и оглеждаше къщи четвърт ден, а колите не бяха помръднали. Сигурно Валавиргилин бе избрала онзи хълм, защото там спътниците му ще се бранят по-лесно от вампирите. Часови се сменяха на скалата, наблюдаваха реката, Здрачното леговище и огромния й чудноват покрив.
Тегър пусна наметалото до себе си, за да се вижда цветът на кожата му. И — застанал на най-високото място в града — размаха двете си ръце.
Уорвия, със силата на любовта помежду ни, и Валавиргилин, със силата на откраднатия от теб плат, аз се добрах до това място. Тук все някак си ще постигна нещо. Непременно!
Дали го видяха? Стори му се, че сочат към него…
Е, добре.
Градът се простираше под краката му. Лесно намираше с поглед въздушния пристан и се ориентираше кое къде е. Къщите и стъпалата се спускаха на криволици чак до Обиколната улица в срещуположната посока.
Не схващаше смисъла на почти нищо от видяното, но…
Цистерни. Огромни цилиндри, отворени към небето, разположени равномерно по града. Преброи шестнадесет. Най-вероятно бяха съдържали вода. И в къщите, и в онзи прозрачен купол хората са имали нужда от нея. Сега цистерните бяха празни също като малките басейнчета край Улицата от стъпала. До последната!
След Падането на градовете вече не са разполагали с машините си, за да се спуснат на повърхността. Някои може да са слезли по спиралната рампа, но щом вампирите се примъкнали, това също е станало невъзможно. Озовали са се в безизходица.
И са имали нужда от вода. Ето я реката, трябва да са разполагали с помпи. Иначе защо са трапосали въздушния си завод над нея? Само че помпите също не са работели, а тогава още е нямало неспирни дъждове по тези земи…
Строителите обаче източили цистерните на града. Защо са го сторили? Дали вече са били обезумели от отчаяние?
Шепот не беше тук да му подсказва, собственият ум не му стигаше. Значи се налагаше все някак да качи колите в града!