Ах, вие, изродени издънки на полуразумни диваци! Вашата жалка пазителка, онази злополучна за околиите Тила нямаше нито прозорливостта, нито знанията, за да го разбере, а самите вие дори и в този момент не напрягате рудиментарните си умове, за да ме изслушате! Аз ги спасих! С програмите на кораба си!
Един оглушителен писък, после кукловодът млъкна. Не бе пропуснал нито стъпка. Сега назад и поклон, докато Водещият събира Невестите в четворната фигура. Миг на отдих, за да пийне глътка вода, за която е прежаднял. Едната глава се наведе да пие, другата следеше танца — понякога имаше импровизации.
Нима Луис Ву наистина се поддава на старческо слабоумие? Толкова скоро?! Да, отдавна беше навлязъл в третото столетие от живота си. Но лекарството за подмладяване поддържаше някои хора бодри и умни поне по пет века, ако не и повече. Вероятно, лишен от медицинските грижи, Луис Ву остаряваше прекалено бързо.
И Кхмий щеше да му се изплъзне.
Не беше особено важно. Най-задния се намираше във възможно най-безопасното място. Корабът му бе погребан в кубически мили изстинала магма близо до средата на Ремонтния център на Пръстенов свят. Нямаше нищо спешно. Можеше да почака. И да опита с библиотекарите. Все нещо щеше да се промени… а засега притежаваше своя танц.
ПЪРВА ЧАСТ
ЗДРАЧНОТО ЛЕГОВИЩЕ
ПЪРВА ГЛАВА
ВОЙНА НА УХАНИЯТА
2892 г. от н.е.
Облаците покриваха небето като сива каменна плоча. Жълтеникавата трева изглеждаше доста спаружена — твърде много дъжд, твърде малко слънце. Разбира се, никой не се съмняваше, че светилото е точно над главите им и Дъгата на света не е изчезнала изведнъж, но Валавиргилин не ги бе виждала от двайсетина дни.
Колите продължаваха на високите си колкото човек колела през неспирната пелена от ситни капчици, газейки избуялата трева. Вала и Кей бяха на седалката за водача, Барок стърчеше над тях като наблюдател и стрелец, а дъщеря му Форн спеше под навеса.
Може би този ден… може би след малко…
Сабарокареш посочи напред.
— Това ли търсеше?
Валавиргилин се изправи на седалката, но едва-едва различи къде свършва степта и започва опосканата до корени равнина.
— Ето какво остава след тях — ненужно напомни Кейуербримис. — Скоро ще видим стражи или косачи. Слушай, старша, не проумявам как тъй си знаела предварително, че тук ще има тревопасни великани. Аз поне за пръв път пътувам толкова надясно. А ти нали си от Средищния град? Той е на стотина пеши прехода вляво.
— Мълвата стигна и до мен — отвърна тя.
Не понечи да я разпитва повече. Търговците си пазеха тайните.
Стигнаха до окосеното поле и завиха. Едва подаващите се стъбла им бяха отдясно, високата до раменете трева — отляво. Далеч напред кръжаха и се спускаха птици. Едри тъмни силуети. Лешояди.
Кейуербримис докосна ръчните си оръжия, сякаш искаше да почерпи увереност от тях. Зареждаха се откъм цевта и бяха дълги наполовина колкото ръката му. Едрият Сабарокареш се вмъкна обратно във въртящата се куличка. Оръдието бе монтирано върху товарния корпус. Може би щяха да имат нужда от него. Другите коли се раздалечиха от двете им страни, за да прикриват Кей и спътниците му, докато те проучват територията.
Птиците се махнаха, оставяйки навсякъде след себе си черни пера. Бяха двайсетина и личеше, че са преяли и едва летят. С какво ли се бе нахранило такова голямо ято?
С трупове. Дребни хуманоиди с изострени нагоре черепи. Костите бяха почти оглозгани. Стотици тела! Биха изглеждали като на деца, само че чедата им също бяха наоколо, още по-мънички от възрастните.
Вала се взря, за да провери дали са носили дрехи. В непознати земи отначало е трудно да прецениш кои хуманоиди са разумни.
Сабарокареш скочи на земята, стиснал оръжието в ръцете си. Кейуербримис се поколеба, но нищо не се нахвърли върху слезлите. Присъедини се към тях. Форанаидлай надникна сънено през прозорчето и ахна. Момичето беше на шейсетина фалана, тепърва навлизаше във възрастта за задомяване.
— От снощи са — съобщи Кей след малко.
Смрадта от разлагането все още не се усещаше силно. Щом мършоядите не се бяха появили преди птиците, значи съществата са били избити малко преди зазоряване.
— Как са умрели? — попита Вала. — Ако нравите на тревопасните великани по тези земи са такива, нямаме работа тук!