Тегър пак се наведе над парапета и се взря напрегнато.
Краят на рампата не опираше в земята.
Досмеша го. Още по-забавно му беше да вижда бледите триъгълни лица, хищно обърнати към него. Разкикоти се.
Дълбоко в сянката сякаш падаше отвесна река, по-точно — стъписващо огромен водопад. Май дъждът, заливащ града, се стичаше върху някаква внушителна тъмна маса, а от нея към Реката-дом.
Тегър бе по-близо до края на града, значи водопадът се намираше почти в средата, шумът обаче беше силен и тук. Водата се изсипваше върху… не!, стичаше се навътре в сложен градеж, от който пък се разделяше на по-дребни потоци. Трудно различаваше очертанията в мрака, ала явно стоеше пред колосален фонтан, какъвто можеха да измислят и създадат само Строителите на градове.
Реката-дом се делеше на два протока около фонтана. Тук бреговете й бяха стегнати в бетон. Под мястото, където стоеше Тегър, бетонът свършваше и започваха бързеи. Падащата от града вода добавяше сила, изравяйки дълбоко корито. Само стените му, но не и дъното, се виждаха в отблясъците от деня около Здрачното леговище.
И, разбира се, навсякъде гъмжеше от вампири.
Повечето спяха, скупчени на семейни групички. Я почакай… Долу имаше някой от Народа на машините. Жена. Различи гърдите й в тъмата. Беше гола. Насред кръг от вампири.
Стори му се, че я пазят от другите. Бояха се от крадци. Четири зрели твари, две деца и едно малко в ръцете на вампирка — достатъчно, за да се преборят и да съхранят пленничката си.
Тегър си спомни, че някои от търговците бяха изчезнали по време на нападенията срещу укреплението на Търл. Наблюдаваше търпеливо.
Малкото се събуди и се опита да суче. Вампирката също се размърда. Подаде бебето си на жената. Ох, флуп, тя го вдигна към шията си!
Тегър се свлече на рампата, опрял немощно гръб о парапета. Не бе ял скоро, но дори отдавна смляното месо на птицата като че се мъчеше да изскочи от корема му.
Защо вампирите оставяха живи пленници?
И как отбиваха от сучене вампирчетата?
Не му се искаше да знае повече!
Понякога успяваш да надхитриш ума си, като просто оставяш затруднението да отлежи. Почти стигна до закрепения горе факел, когато всички късчета се събраха и си намериха местата в ума му.
Вода. Рампа. Светлини. Вампири долу, закъсали Строители горе. Колите!
Трябваше да научи още, но вече знаеше с какво да започне. А после… щеше да има много помощници в борбата с тайните.
Навсякъде по въздушния завод сияеха светлини.
Валавиргилин се измъчваше от недоспиване и искаше да си легне, но те бяха толкова красиви…
В главата й се мяркаха разпокъсани мисли.
По тези възвишения храната не беше в изобилие. Нямаше много трева, рядко се срещаха животни, пък и повечето бяха твърде пъргави. Речните хора наловиха риба и за себе си, и за останалите. Първата кола се върна с пълни кошове. Рибата обаче нямаше да нахрани мършоядите и тревопасните великани. А и търговците щяха да имат нужда от нещо друго, макар не веднага.
Неколцина изгладнели вампири бяха излезли на лов около бунището на Здрачното леговище. Имаше какво да хванат. Уорвия описа крилати лешояди, каквито червенокожите пастири не бяха виждали досега. Може би мършоядите ги изтребваха, за да не делят с тях онова, което им се падаше по право.
Фуджабладъл бе споменал, че преди вампирите са хвърляли труповете в реката. Тогава трябва да са били не толкова многобройни. Вече струпваха отпадъците си встрани от водата. Лешоядите налитаха в търсене на храна, вампирите ги ловяха и им изсмукваха кръвта.
Колите отново се подредиха с опрени една в друга задници. Кръвопийците бяха пренебрегнали натрапниците първата нощ. „Имаха обаче цял ден да ни оглеждат, както и ние тях.“
След ден-два събраната трева щеше да свърши. И великаните трябваше да слизат в равнината, но само по светло, докато останалите бдят около тях. Вероятно и мършоядите щяха да си намерят храна. Несъмнено част от пленниците бяха умрели по пътя към Здрачното леговище.
— Енергията не протича в машините, ако липсват някои твърде необичайни материали — обади се Тъжната флейта.
Валавиргилин не подскочи от изненада, дори не понечи да се озърне.
— Знам.
— Да, твърде необичайни. Някакви проводници може да са се съхранили след Падането на градовете, или пък да са били донесени изпод Дъгата по-късно. Питам се обаче къде би ги намерил един червенокож пастир?