— В раницата ми — тръсна Вала. И без това трудно би опазила тайните си от мършоядите. — Тегър е проявил предвидливост. Иначе щеше да умре още при реката.
— Така е.
Вала помълча и подхвана:
— Луис Ву ми остави голямо парче… името е дълго — свръхпроводяща тъкан. Продавах по малко от нея на някои родове потомци на Строителите в един въздушен град. Използваха я, за да възстановяват осветителните си системи и водните колектори. Така забогатях. Избрах Тараблиляст за свой партньор. Родих три деца. И започнах да влагам пари в проект, за да произведа нещо, което Луис Ву ми описа. Пластмаса. Тараблиляст не ме укоряваше, че прахосвам нашето богатство. Е, само веднъж, ако трябва да бъда съвсем откровена… В края на краищата аз го бях натрупала! Той не допринесе с почти нищо.
— А тази пластмаса… — Тъжната флейта произнесе думата точно както и Вала. — Има ли слова за нея и в нашите езици?
— Не ми се вярва. Луис ми описа вещества, които могат да се получат от отвратителната каша, оставаща след производството на гориво. Пластмасата не мирише. И е податлива на оформяне. Показа ми няколко предмета от нея. Но не знаех подробности, налагаше се да налучквам. И нашите „Лаборатории Тарбавала“ постигаха резултати… даваха отговори… обаче нямаше нищо, което бих могла да продам. Сега Тарб и родителите ни се грижат за децата, докато аз се мъча да натрупам пари, за да продължим работата. Надявах се една търговска експедиция да е достатъчна. Ако убедим поредната хуманоидна раса да произвежда гориво, премията ще е голяма. И от размяна на стоки може да се забогатее.
— Откога не си се прибирала в дома си?
— От почти десет фалана.
— Твърде дълго може би…
— Не знам. Сношавах се с мъж от моята раса. Тарб едва ли би преглътнал лесно това. — Вала тръсна глава, — Все пак имам нужда и от сън!
— Спи. Аз ще будувам.
ТРИНАДЕСЕТА ГЛАВА
САУР ОТСЪЖДА
Градът на тъкачите, 2892 г. от н.е.
Луис се събуди прегладнял. Беше сам в плетената къща. Навлече гащеризона си, дръпна циповете и излезе сред пукот на съчки.
Наоколо не се мяркаше никой.
Пепелта от снощния огън още излъчваше топлина. Изрови последния си корен и го разряза. Имаше вкус почти като на патладжан. Нелоша закуска.
За миг му се стори, че е спал до пладне, после си спомни, че светилото винаги е точно над главата му. Яхна дисковете си и се понесе да огледа какво става. Веднага ги забеляза — кометата Саур, повлякла опашка от деца. Минаваха под арката, вървейки срещу течението на реката.
Настигна ги, слезе от дисковете и тръгна с тях.
Вървяха бавно и спираха начесто, за да надраска Луис в пръстта карти на Пръстеновия свят. Разказваше за сътворилите го същества, за древността и съдбата му. Стараеше се да акцентира кое е факт и кое — само негово предположение. Нарисува им двойния свръхпроводников тороид, който зърнаха за пръв път на туловището на гигантски кораб, създаден от Строителите на градове. Бусардов правоточен двигател, свален от страничната стена. Не спомена какво е преживял, когато захраниха с гориво върнатите по местата им двигатели за корекция на орбитата.
Някои от момчетата бяха изчезнали от погледа му. Сега те вече се връщаха. Намерили стотици птичи гнезда по клонатите дървета! Цялата тълпа от хлапета се завтече натам, Луис и Саур ги последваха, но по-бавно.
— Не мога да разбера кога спиш и кога будуваш — подхвърли жената.
— Снощи говорих дълго с двамина, които ти може би няма да срещнеш никога.
— Нощни хора ли? Мълви се, че знаят всичко и са господари на Дъгата. Мъртвите им принадлежат. Луис, преди също сме посрещали гости, дето държат да говорят с тях. Но защо и ти го правиш?
— Готов съм да беседвам с всекиго — отвърна той. — Саур, ще ти призная, беше ми много приятно. И май научих още нещичко за света. Онова дете явно беше настроено приказливо и бащата не успя да го спре навреме. После и Ритмотвореца се изтърва, без да забележи. Вече съм почти наясно как мършоядите успяват да предават съобщенията си през безмерните разстояния на Дъгата. — Видя, че тя зяпна от изненада и добави припряно: — Съжалявам, но нямам съгласието им да споделям тайната. Все пак трябва да ти кажа, че не знаят всичко. Аз имам свои проблеми, те също…
— Вярно е, нещо те мъчи — малко рязко го прекъсна жената. — Тази сутрин не можеше да се събудиш, но говореше насън. Какво те терзае така?
Разговорът секна за малко, защото изведнъж се озоваха сред облак от малки мрежи.
Децата бяха обкръжили горичката отвсякъде. За около час наловиха учудващо количество птици с големината на гълъб.