Тъкачите май се отнасяха с равнодушие към яйцата им, но Луис все пак събра десетина. Бяха лъскави и гладки — като пластмасови, поддаваха се на натиск подобно на съдовете за пиене в безтегловност. Струваше си да ги опита.
Към средата на следобеда се върнаха в града. Хлапетата тутакси се захванаха да скубят птиците, а Луис и Саур се отдръпнаха, седнаха на плосък камък и се загледаха в неколцина от възрастните тъкачи, които разпалваха огъня.
— Е, какво може да измъчва един учен? — настоя жената.
Той се засмя. Нима бродещите учители си нямаха трудности в живота? Но как да й обясни?…
— Държах се глупаво. Беше отдавна. Живеещият в паяжината сигурно се е чудил цели четири-пет фалана, докато осмисли цялата дълбочина на тъпотията ми и разбере защо някой си Луис Ву не желае да му продума. Е, вече си говорим, поне това не ни пречи! Само че, Саур, по-рано той плени мен и Кхмий, за да му бъдем слуги. Крайно оскърбително, разбира се, макар че имаше с какво да ни се отплати. Притежава извлеци от семена, с които може да подмлади и мен, и кзинта.
Жената замислено подъвка устни.
— Ясно. А ще го направи ли?
— Само в замяна на нещо твърде ценно за него… Разполага и с едно устройство, наречено автолечител. То изцерява и най-тежките рани, дори кара откъснати крайници да пораснат наново. Предполагам, че се справя и с онова, което не може да се възстанови с лекарството за подмладяване. Саур, разбери — за да се върне пълното здраве на човешкото тяло, са необходими съвършени медицински машини. Щом може да ме направи млад, значи може да ме превърне и в покорен слуга. Защото двамата с Кхмий се оказахме твърде бунтовни пленници за неговия вкус. А той искаше да станем напълно послушни изпълнители на волята му. До миналата нощ имах с какво да се възпирам, за да не припаря до неговите машини. Но вече не ме сдържа!
— Досега си бил подвластен на машините му?
Виж ти, прозорлив въпрос…
— Спах в тях непробудно две години. Нищо чудно да се е позанимавал и с процесите в организма ми. Могъл е да прави каквото си поиска с мен.
— Но не те е променил.
— И аз не вярвам. Не се чувствам различен.
Тя замълча, а Луис изведнъж се разкикоти и обгърна раменете й с ръка.
— Имам и доказателство! Нарязах на отпадъци хипердвигателя в неговия кораб! Не може да се завърне сред звездите, затова беше принуден да спаси Дъгата от гибел. Дори да се е помъчил да ме направи свой слуга, лошо си е свършил работата!
Саур се ококори насреща му, после също се закиска.
— Луис, но така си обрекъл и себе си да останеш тук!
— Бях обещал… — На Валавиргилин от Народа на машините, добави мислено. — Зарекох се, че или ще спася света, или ще умра, докато се опитвам.
Този път събеседничката му предпочете да не каже нищо.
— Той си мислеше, че манипулира един жицоман. — Долови пролуката в превода. Нямаше съответна дума в езика на тъкачите. — Ами… Въобразяваше си, че съм готов на всичко, за да имам устройството, което пуска електрически ток през центъра на удоволствието в моя мозък. Както впрочем някоя от вашия народ би продала свободата си заради спирт, нали така? Дори не подозираше, че съм способен да се откажа от порока. Но вече знае!
— Добре, какво като те направи млад и покорен? Нали още преди това си решил, че няма да изпълняваш заповедите му?
— Но той щеше да сломи волята ми!
— Аха…
За известно време Луис потъна в мрачни мисли.
— Аз по природа съм хитър и гъвкав, това е известно на Живеещия в паяжината. Ако ме промени, може би ще стана тъп или муден. Опитвам се да си внуша, че не е толкова недосетлив и няма да ровичка в мозъка ми. Ужасно изкушение… Боя се, че накрая ще си повярвам.
— А той би ли спазил собственото си обещание?
Още един чудесен въпрос.
Несус, отхвърлен от своите… Лудият кукловод поиска най-задния да влезе в любовна връзка с него, когато се завърне от Пръстеновия свят. Най-задния се съгласи. И спази уговорката.
Но онова беше съглашение между равни. Ами! Не беше. Несус бе смятан за безумец от себеподобните си в продължение на векове.
В целия известен космос обаче кукловодите държаха на думата си при сделките с разумни същества…
Бе забравил, че Саур седи до него, и трепна от звука на гласа й.
— Колкото по-стара съм, толкова повече бих дала, за да бъда отново млада. Ако изобщо нямаш намерение да се пазариш с Живеещия в паяжината — добре. Но ако се изкушиш, за нищо на света не бива да протакаш, докато за всеки стане очевидно колко възрастен и болен си.
„Улучи десетката!“ — възхити й се Луис.
Вечерта тъкачите опекоха птиците, а рибарите — улова си. Той свари яйцата и един вид речна папрат, която се оказа твърде вкусна. После всички отидоха да седнат под, отвесната скала.