Другите засега не намираха нищо особено важно. Скоро се повлякоха обратно към колите. Повечето сякаш щяха да се строполят всеки миг.
Събирачите, които непременно си отспиваха нощем, изглеждаха съвсем бодри към средата на деня. Затова Вала заръча на Манак и Кориак да пазят. И припълзя под един от навесите.
Форн беше там, унесена дълбоко. Горката, не само се преумори, но беше загубила и много кръв.
Вала намокри кърпа с гориво и изми очевидно възпалените рани по шията й. После разстла одеяло и се просна върху него.
Когато дойде Бийдж, тя едва-едва примижа срещу светлината. Великанът нагласи наръч прясна трева в малкото свободно кътче и се сви на кълбо. Промърмори замаяно:
— Червенокож Тегър се оказал умник.
— Ъхъ…
— Можем довърши каквото той започнал.
— Ъ-ъ?
— Старша, можем съберем още вода. Пробием дупки в покриви, да се напълни навсякъде. Нека вали повече! Ще съберем цяло море. И този завод потъне още, нали? Ще смачка вампири.
Дали предлагаше разумно решение? Беше прекалено уморена, за да мисли…
— Няма да стане.
— Кой казал?
— Аз — Форанаидлай. Бийдж, под въздушния завод не е плоско навсякъде. Има постройка, сигурно по-грамадна и от Управлението в Средищния град.
— Ох, флуп! Вярно, ти била няколко дни там долу. Как изглежда постройка? Като статуя или здрава сграда? Можем ли смажем и нея?
Форн започна да обяснява, а Вала си прибра одеялото и се вмъкна в мрака на товарния корпус. Пак го разстла и…
— Валавиргилин — спря я глас, — сега е най-доброто време да огледаме Здрачното леговище.
Беше Арфиста.
— Не те надуших веднага.
— Обиколихме, преди да заспим. Има много къщи — видяхте ги вече, нали? — и басейни. Истинско удоволствие. Отъркаляхме се в тревата, за да се изсушим.
— От което и аз съм доволна. Слушай, мисля че сега е най-доброто време да се наспим.
— Старша, и нощните хора си отспиват денем. Точно това ми се иска да правя сега. — Върхът на нокът бодна хълбока й, за да я събуди. — Но така е и с вампирите. Налегнала ги е обичайната вялост. Ако са се натъркаляли по рампата, просто ще ги изхвърлим долу. Искам на всяка цена да се възползвам от дневната светлина, за да огледам. Да сляза със събирачите, какво ще кажеш?
Няма как, трябваше да се насили да мисли.
— Казах на двама да бдят. Вземи Силак и Перилак. И Кейуербримис. — Той поспа малко, а трябваха различни гледни точки. — Питай и Бийдж иска ли да дойде с вас. — Наследникът на Търл би се включил охотно във всяко начинание. Флуп! Вала се надигна, взе пистолет и огнехвъргачка. — Идвам и аз.
Накрая станаха осмина — двама търговци, Бийдж, двама събирачи, Уорвия и мършоядите, които внимаваха да вървят пред осветения кръг от включената на слаб пламък огнехвъргачка. Другите ги следваха полека, овързали лицата си с кърпи.
Вала огледа четирите трупа на вампири. Трябваше да внимава повече къде стъпва. Подхлъзна се… на шепа вампирски зъби, заострени като на червенокожите пастири. Ами да, едната самка наистина беше с избити зъби, както я бе описал Парум снощи. И не просто съсечена, ами накълцана… Вала потрепери.
Тъжната флейта изведнъж се втурна надолу. Валавиргилин отвори уста да подвикне, но и Арфиста изчезна светкавично. Тя затича след тях, вдигнала високо огнехвъргачката, и завари мършоядите застанали над една още гърчеща се твар.
Продължиха по рампата. Тежки миризми проникваха полека през аромата на билки. Но очите й свикваха с мрака.
Спряха две намотки над гъмжилото от вампири.
Неравният кръг на деня, заобикалящ Здрачното леговище, го осветяваше достатъчно, за да я заболят очите.
И по двата бряга на Реката-дом имаше обширни участъци тъмна пръст. По тях растяха огромни гъби, под които живееха вампири. Някогашните сенчести ферми… Тук може да е имало стотици видове гъби, преди да се нанесат тварите. Но чудовищните сортове са били прекалено едри, за да стъпчат и тях.
А точно под рампата забеляза настилка, каквато Народът на машините използваше за пътищата си.
— Видяхте ли, всъщност е доста светло — бодро подхвърли Тъжната флейта.
— Искаше ми се да духа и по-силен вятър — промърмори недоволно Арфиста.
Да, нямаше да е зле. Вала усещаше как лудостта кипва в кръвта й. Силният аромат на кърпата се превръщаше в бледа добавка към разпалващото нагона ухание. Онези долу като че бяха десетки хиляди… и някои вече започваха да вдигат глави към рампата.
Уорвия дишаше учестено през широко отворената си уста. Знаеше, че волята й не е несломима. Кей благоразумно се отдръпна от Вала — не биваше да се разсейват точно сега. Да се съсредоточи в онази постройка по средата!…