Не беше само гигантски фонтан. По страната, обърната към рампата, личаха прозорци, малки тераски без перила и множество външни стълби. Предположи, че е била служебна сграда, не за живеене.
Имаше и равна площадка, заобиколена от издигащи се концентрични полукръгове. Трябваше да е сцена! Паднала крехка стена откриваше плетеница от устройства зад нея. Валавиргилин не беше сигурна дали и останалите ще разберат какво са открили.
Падащата отгоре вода бе обкръжена от неясни каменни колоси, а след това се пръскаше в сложна система, пронизваща целия градеж. Имаше водоскоци, статуи на Строители, изливащи я от изящни съдове. Стелеше се и като постоянен фон зад сцената. Накрая се стичаше по хаос от тръби и улеи към Реката-дом.
Да, Форн беше права… Тази грамада може би нямаше да издържи цялата тежест на въздушния завод, но как да съберат достатъчно вода, за да смажат и нея?
— Добре, ясно — обади се Перилак. — Така едва ли ще погубим вампирите. Ами ако преместим града настрани? Нещо го задържа тук, но не можем ли да го освободим? А пък тварите нека си го гонят. Ще бъдат хубави мишени, нали?
— Налучка решението поне отчасти — съгласи се Тъжната флейта. — Наистина нещо го задържа тук, трябва да е…
Заговори с Арфиста на техния език. Вала не им обръщаше внимание. Не й се вярваше, че дори мършоядите са способни да преместят въздушен завод.
Арфиста пак превключи на общия език.
— … все едно е в дъното на купа — ниска точка в света на магнитната сила. Да, бихме могли да го изтеглим, ако разполагахме с нещо по-мощно, но само с две коли?… Флуп, как ми се иска изобщо да не бяхте чували за Луис Ву!
Статуи, редици прозорци, сцена, фонтани…
— Какво липсва? — запита се Вала гласно.
Тъжната флейта я чу.
— Старша, каза ли нещо?
— Опиши ми онова, което виждаш.
Мършоядката започна да изброява:
— Обществена сграда. Разположили са я тук, за да не канят горе важните посетители от други раси. Мястото е отредено за произнасяне на слова и свикване на събрания, но също е и сцена. Средище за общуване.
— Трябва някак да огледам и от другата страна… — промърмори Арфиста.
— Какво се надяваш да намериш? — веднага попита Вала.
— Ами… някакъв подиум. Тук наистина е имало представления, но не е подходящо за речи или, да речем, за музика. Обзалагам се, че създателят на това място е бил възхваляван за начина, по който е вписал водата в гледката. Представи си колко красиво би било, ако успеем да махнем вампирите…
— Ами да! — кресна Вала. — Осветлението!
Очите на мършоядите насреща блеснаха.
— Осветлението! — натърти отново тя. — Представления, музика, речи, прекрасни изваяния?… — Вампирската песен се засили след вика, но съратниците й чуваха само нейните думи. — Никой освен може би мършояд няма да си помисли, че всичко това е ставало на тъмно! Уорвия, Тегър сигурно е научил откъде се включват долните лампи.
Червенокожата умуваше усилено.
— Щеше да ги е включил, ако ги беше открил.
— Флуп…
— Старша, може би се управляват накъде отдолу.
— Пфу! Ама че гадост! Арфиста промълви:
— Видях… — Сочеше нагоре. — Уорвия, погледни към най-горната група статуи. Воини от расата на Строителите, високи три човешки ръста. Всички държат копия…
Вала различаваше някакви смътни сенки. Дневната светлина не проникваше чак дотам.
— За мен са само черна купчина — оплака се и червенокожата.
— По-големи от тях няма. А копията им са дебели колкото краката ми. Без върхове; продължават в основата на въздушния завод. Оттам минава енергията. Старша, съжалявам…
— Флуп! Не са тръби за вода, а? Разбира се, вода са имали в изобилие. Какво да се прави… Първо ще претърсим горе, защото е по-лесно. Нека Тегър ни покаже каквото е намерил, след това ще надникнем и там, където той още не е бил.
Уорвия не им позволи да събудят партньора й.
— Вече ви показа всички места!
Двамата мършояди също се свряха в един товарен корпус. А и никой не очакваше точно те да знаят къде хората от друга раса са разположили превключвателите за осветлението.
Другите им съратници се пръснаха из града. Вала наряза на ивички парче от тъканта на Луис Ву — доскорошната й скъпоценна тайна — и ги раздаде като сладкиши. Заеха се да си играят с таблата, открити от Тегър. Скоро въздушният завод светеше по-ярко от сумрачния ден.
От искрящо сивите покриви по стените се спускаха линийки в същия цвят. Неколцина ги проследиха, търсейки мястото, където те се събират. Накрая Тюк отведе Валавиргилин при дупка в средата на града. Вала бръкна с пръст и помириса праха. Не беше сигурна дали е унищожен свръхпроводник, но вече не се съмняваше какво са намерили.