Искаше й се да направи и следващата неизбежна стъпка, но… Тръбата май беше дълга двайсетина човешки ръста. Наряза остатъка от тъканта на тънки лентички, върза ги и спусна странното въже в дупката, докато то започна да се нагъва.
Дали в основата на копието докосваше непокътната линия за предаване на енергия? Засега нямаше как да познае. Стори каквото можа. С един откъснат клон премести края към мястото, където се събираха сивите черти. Поне беше плоско. Не измисли къде да върже свръхпроводника си, но щеше да го затисне с парче от стена, което само двама-трима тревопасни великани биха успели да повдигнат.
Облаците се събраха нагъсто, скоро заваля по-силно. Търсачите понесоха колкото можаха от бурята, ала накрая се върнаха на пристана. Всеки надничаше поред от върха на рампата. Тревопасните великани се предадоха последни на съня. Останалите бяха споделили откритията си, но те искаха да се уверят сами във всичко.
Здрачното леговище вече тънеше в сенките си.
ШЕСТНАДЕСЕТА ГЛАВА
ПАЯЖИНИ ОТ СЪГЛЕДВАЧИ
Сянка мина по клепачите му.
Бе изплувал дотолкова от унеса, че да се радва на топлината, на покоя, на усещането гърбът на Уорвия да се опира в гърдите му, докато той вдишва аромата на косата й. Но позволеше ли си да се събуди още малко, щеше да се сети за глада.
Как да я нахрани? Крилатите лешояди избягаха от шума, миризмата на спирт и множеството герои във въздушния град. Е, имаше вампири… умът му сякаш се дръпна с погнуса от спомена. Какви възможности оставаха за месоядните червенокожи?
Да прогоним тварите, да слезем и да отидем на лов.
Денем всички сенки бяха малки под увисналото в зенита светило. Значи беше нощ и светлините на пристана хвърляха сенки. А кой шеташе нощем? Тегър веднага отвори очи.
Гърбовете на двама обрасли с козина хуманоиди се отдалечаваха по Обиколната улица.
Отмести се полека от Уорвия. Намери одеяло и я зави. Арфиста и Тъжната флейта вече тръгваха по Улицата от стъпала. Последва ги безшумно.
Мършоядите си бяха потайна раса. Червенокожите обаче обичаха да дебнат.
Нощните хора отново навлязоха в ослепителен кръг от изкуствена светлина. Останалите от отряда на Вала откриха и превключватели, които Тегър бе пропуснал. Хм, мършоядите бродеха по тъмно, значи в момента бяха полуслепи. Но сигурно поначало разчитаха много на обонянието си…
Къщите по улицата не бяха разположени в прави редици и той имаше къде да се прикрива. Шмугваше се зад стени и дървета, като внимаваше да не доближава прекалено двамата.
Тъкмо излизаха през разбит прозорец, мърморейки недоволно на своя език. Той си спомни, че намери в онази къща скелетите на цяло семейство. Ако нощните хора са надушили мърша, щяха да останат разочаровани.
Стигнаха края на улицата и влязоха в прозрачния купол. И там нямаше нищо за тях. Тегър изчакваше в един празен басейн, едва подал глава над ръба.
Излязоха и продължиха нагоре в сянката. Връхната точка на града — коминът — тънеше в мрак. Нима щяха да се качат, за да огледат нощните си владения? Но докато се промъкваше по виещата се Улица от стъпала, не бе забелязал тъмни силуети да се открояват в небето. Стана още по-предпазлив.
После се разнесе доста силен шум от насилван метал.
Пропълзя по криволичеща стълбичка и се озова върху цистерна за някакви химикали сред оплетени тръби. Зърна мършоядите в основата на комина. Мракът му пречеше да види с какво точно се занимават. Но по звуците съдеше, че разбиват и режат стена. Спусна се обратно по стълбичката и се примъкна по-наблизо.
Значи не търсеха храна. А какво тогава? Надникна с едно око иззад ъгъла и в същия миг Тъжната флейта стисна китката му.
Прояви здрав разум да не посегне към меча си, само прошепна:
— Аз съм — Тегър. Мършоядката подвикна:
— Тегър е! — Ухили му се в лицето. — Ти проспа част от откритията. Валавиргилин е убедена, че градежът под нас може да бъде осветен ослепително. Само трябва да включим някак си лампите. И ние сме на същото мнение… но превключвателите са някъде долу.
— Какво, във фонтана ли?!
— Не е само фонтан, а подиум за речи, сцена за представления, стаи с машини за обслужване на сцената. Техниците сигурно са управлявали осветлението оттам. А Валавиргилин възстанови кабела, пренасящ енергия, подобна на слънчевата и на мълниите.
— И са могли да слизат долу — добави Арфиста, доближил ги безшумно. О, червенокожите пастири явно имаше на какво да се поучат от мършоядите и в дебненето на плячка… — Чудех се дали няма да намерим стълба или друго спускащо устройство за жителите на града, както и за гостите. Рампата е неподходяща…