— Тя е за коли — натърти Тъжната флейта. — Хората не биха се чувствали в безопасност на нея.
— Затова погледнахме няма ли нещо покрай комина. Вече знаем, че той прониква дълбоко надолу. Но на Тъжната флейта й хрумна по-обнадеждаваща идея.
— Коминът стига до някаква фурна — завъртя глава Тегър.
— Не само до една. Димоотводите се разклоняват навсякъде. Вече проверихме. — Големите квадратни зъби на Арфиста лъснаха в усмивка. — Идваш ли с нас? Или предпочиташ да дебнеш зад гърбовете ни?
— Тук няма голямо разнообразие от забавления, а и с какво да се разсее един червенокож, за да забрави глада си?…
— О, това затруднение вече си го решил — напомни мършоядът. — Нали си хапнал от…
— Ела де! — припряно се намеси Тъжната флейта, — ще ти намерим интересно занимание.
Тръгна към кръглата прозрачна трапезария. Така се отдалечаваха от комина. А пръстите й не пускаха китката на Тегър и сякаш никаква сила на света не би могла да ги откопчи.
— Не съм забравил какво ядох — унило промърмори той.
— И на нас ни е ясно. Но защо да казваш на още някого? Ще споделиш ли с партньорката си?
— Да.
Мършоядката спря рязко пред входа.
— Наистина ли?
— Разбира се, че трябва да кажа на Уорвия!
— Имало е четири твари на рампата — бавно заговори Арфиста. — Убил си три, избил си зъбите на оцелялата самка и си се сношавал с нея, после си отсякъл парче от бедрото й. За нас нямаше съмнение, че си го изял.
— Виждах как колите навлизат в най-плътния мрак — изрече Тегър също с равен глас. — Трябваше да сляза на рампата, за да ви осветя пътя. Уханието и гладът ме подлудиха, затова извърших безумия. И все пак не забравих да хвърля факлите, а после да сипя гориво върху тях.
Накрая Арфиста се извърна пръв.
Докато се катериха по гигантските стъпала, паднаха една-две масички. Явно тук мършоядите не бяха особено сръчни.
— Когато старшата се сети за светлините — подхвърли Тъжната флейта, — замислих се какво още са искали да имат долу. Храна, уверена съм в това.
В голямата стая отзад беше нетърпимо горещо.
— Не пипайте нищо! — побърза да предупреди Тегър. — Трябваше да ги изключа, но забравих…
— Направи го сега, ако помниш кой превключвател е за осветлението — помоли мършоядката.
Той кимна и започна да маха черните ивици сред искри от прекъсната енергия.
— Там долу някои хора са работили — поде Арфиста. — Други са седели около сцената. Трети просто са зяпали падащата вода. Не са ли имали нужда от храна? Всеядните раси огладняват често.
— Не само те — отбеляза Тъжната флейта. — Тук са идвали хора от всякакви раси.
— Доста тромав начин са избрали според мен — поклати глава Тегър. — Първо събират храната долу — ловят дивеч, отглеждат растения. После я качват тук, където я горят, режат, смесват с подправки… Може наистина така да е било. Но защо? Само за да я спуснат пак долу ли?
Мършоядката въздъхна.
— Прав е. И аз не виждам смисъл.
— Как да намерим, каквото търсим под тези гадни лампи? — изсумтя Арфиста. — Тегър, огледай ти.
Отвори следващата врата. Беше складът, където червенокожият вече бе тършувал. Сякаш целият таван светеше. Имаше вратички и чекмеджета — едни над други, макар че не си спомняше да ги е оставил отворени. Май целият отряд на Вала бе минал оттук.
А не се виждаше кой знае какво. Няколко вида сушени растения, повечето обрасли с гъбички и лишеи…
— Тези светлини ни заслепяват — обясни мършоядът, — но ако ги изключим, все едно сме погребани в земята.
— Нима не виждате в тъмното?!
— Не можеш ли да проумееш, че зрението ни е приспособено към нощта, въпреки че и тогава има отблясъци от Дъгата? Дори при плътни облаци светът не е напълно лишен от светлина.
През никоя вратичка не би успял да се промуши даже събирач.
— Не видяхте ли още някакви отвори?
— Нищо, откъдето да мине човек.
— И горските хора ли? — обади се весел глас някъде отгоре.
Тегър подскочи. Беше Уорвия! Хилеше му се изпод тавана, покатерила се върху цяла стена от кутии.
— Откъде се взе?!
Тя се закиска, доволна от изумлението му.
— Тръгнах след теб още от пристана. Като видях, че те откриха, изкъпах се в един басейн, за да не ме усетите.
— Хитро — одобри Арфиста. — Обонянието ни е много по-остро, отколкото си представяте. Е, каним те тогава да търсиш решението на главоблъсканицата заедно с нас.
Тя скочи ловко. На гърба си носеше една от огнехвъргачките на Валавиргилин.
— Чух какви въпроси си задавате и знам някои отговори. Елате да ви покажа.