— Само ви видях да къртите парчето. А когато отведохте Тегър, разгледах паяжината. За какво ви е?
— Според нас служи като око и ухо, може би и вместо други сетива — обясни Арфиста. — И сме уверени, че принадлежи на Луис Ву и сподвижниците му, дошли на Дъгата от звездите.
— Освен това знаем, че точно те върнаха нашия свят на мястото му около слънцето — добави Тъжната флейта. — Значи са невъобразимо могъщи. Бихме могли да ги посъветваме към какво да насочат силата си, ако успеем да поговорим с тях чрез това устройство…
— Луис Ву се появи за пръв път в някаква летяща машина — подхвана Арфиста. — По-късно ни съобщиха, че същата машина или друга като нея е кръжала над Здрачното леговище. Нощни хора са виждали такива паяжини и на още места. Трябва да са един вид съгледвачи.
— Ще говорите на това нещо? — пожела да се увери Уорвия.
— Ще се опитаме. Ако не ни отвърнат, поне ще го занесем там, където те ще видят онова, което искаме да им покажем.
— Двамата с Тегър не можем да се приберем у дома — предпазливо изрече червенокожата. — Но ако нощните хора ни представят като герои, ще бъдем приети в друго племе на себеподобните ни. Затова ми се иска да ви попитам накъде ще се насочите…
Арфиста прихна, но Тъжната флейта го сряза:
— Стига глупости! Не е нужно да пътуват с нас до края. Слушай, ние… По-добре ми кажи — колко силен потрес можеш да понесеш?
Уорвия повика Тегър с жест. Защо да се крие, като буйният му смях отекваше наоколо?
— Ако си мислите, че още има какво да ни потресе, опитайте…
Арфиста започна да обяснява.
СЕДЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА
ВОЙНАТА СРЕЩУ МРАКА
От скалата сякаш щяха да изскочат огромни лица, килнати под смахнат ъгъл. Двама червенокожи пастири и двама мършояди обсъждаха тайни, които никой от зяпачите не разбираше…
Само Луис Ву се кикотеше. Все пак успя да откъсне поглед от представлението, което му предложи Най-задния. На другите сигурно им се струваше, че гледат богове, решаващи съдбините им.
Рибарите просто избягаха.
Засега търсещият му поглед не откриваше Ритмотвореца или Каварфа.
Навсякъде около него клюмаха заспиващи тъкачи. Дремещите деца се мъчеха да задържат очите си отворени. Утре май щяха да си мислят, че са сънували странното зрелище. Луис всъщност бе останал сам пред тези грамадни лица.
Заговори на интерезик, за да го разбира единствено кукловодът:
— Тия мършояди са се впуснали в страшничко начинание, за да откраднат едно мрежово око. Личи, че горят от желание да си поприказват с теб.
Картината на екрана се промени. Преди Луис да мигне, вече виждаше в инфрачервено околността на вира под скалата — черна вода, мъждиви силуети на тъкачи, проснали се върху ниските поставки за дрехи, по-ярката светлина от собствената му гола кожа… и дантелено сияние зад гърба му, както и още едно близо до Дома на Съвета.
„Каварфа и Ритмотвореца се крият във високата трева. Мършоядите внимават да не пропуснат нещо. Дали ще се познаят в такъв вид на екрана?“
После мрежовото око угасна, остана само тъмната скала.
Слънцето все още беше бледо късче, едва надничащо през облаците, когато Валавиргилин се надигна и изскочи от колата, за да види кой и защо вдига врява.
Червенокожите и мършоядите съпровождаха четирима тревопасни великани, понесли парче изчукана от стената керамика надолу по Улицата от стъпала. А върху нея имаше бронзова паяжина. Явно тежеше, като ги гледаше как пристъпят. Стигнаха до втората кола и опряха товара си внимателно на страничната стъпенка.
Мършоядите се захванаха да обяснят какво става, червенокожите се опитваха да вметнат по нещо, но рядко успяваха да ги прекъснат.
Щом приключиха с приказките, настаниха паяжината в товарния корпус на колата. Сънливите събирачи тепърва започваха да се вълнуват от новите случки, а заспиващите мършояди се пъхнаха под навес, за да съберат сили. Всички вярваха, че малко остава до разчистването на пътя надолу.
Валавиргилин си каза, че някъде над черните облаци сянката трябва да се е отдръпнала, откривайки напълно светилото. Но през кипящите слоеве на бурята до тях достигаха само отблясъци от лудо танцуващите мълнии.
Вървеше с четиримата събирачи към горния край на Улицата от стъпала. Влязоха в прозрачния купол, следвани от всички останали без мършоядите. Покатериха се по гигантските стъпала към изумителната кухня.
Силак се напъха в подвижната кутия. Само той и другите събирачи си знаеха как е бил избран. Огнехвъргачката също се намести удобно в ръцете му.
— Пусни пламък в някоя стена или по вампирите, ако ги има — наставляваше го трескаво Манак. Стискаше е две ръце пистолет, даден му от търговците. — Слизам веднага след теб и ще нося само това. Трябва да виждам, ако някой ни налети. Значи щом вратичката се отвори, постарай се да осветиш долу!