Затвориха и натиснаха превключвателя. Шум и трептене на носещото въже белязаха спускането на първия щурмовак.
Бръмченето на електромотора спря. Чакаха.
Манак се опита да бутне превключвателя нагоре. Не поддаде. Вала не му позволи да натисне с все сила.
Изведнъж устройството прещрака само и въжето се напрегна. Скоро кутията се появи пред очите им.
Силак се изтърколи от нея и си пое дъх, за да изкрещи:
— Свети! — Перилак се хвърли върху него и го стисна в прегръдката си, а той бълваше поток от думи над рамото й. — Манак, извинявай, но таблото беше точно пред мен. Мислих си, че ще трябва да се махна веднага, щом преместя плъзгачите. Флуп, познах! Включих всички светлини и онези…
— Долу свети ли?! — писна Перилак.
— Да — увери я Силак и слушателите им се втурнаха към изхода.
Валавиргилин се задъхваше, когато стигна до Обиколната улица. Събирачите и червенокожите търчаха далеч пред нея, тревопасните великани не изоставаха от тях, макар да трополяха тежко.
Лампите по пристана разсейваха сумрака на неспирния дъжд. Всички се втурнаха по рампата.
Долу сиянието разкриваше кошмарно стълпотворение. Грамадната постройка под града грееше ослепително. Здрачното леговище беше осветено по-ярко от сивия ден наоколо. Обезумели от страх вампири се мъчеха да избягат и се сблъскваха с онези, които искаха да се приберат в убежището си.
А Силак се напъваше да надвика ужасния шум:
— Щом включих всичко, вампирите за щъкаха като буболечки. И двайсетина от тях решиха, че онези стаи са пещера! Там има голяма зала между подиума и сцената — Тъжната флейта беше права за двете места — от нея се влиза и в работните стаи. Тварите ме налетяха от три страни. Манак, добре, че оставих вратичката отворена, когато се измъкнах. Знаех си аз, че няма да имам никакво време!
— Ах, ти, алчен ваятел на флуп!
— Разбирам те, ама…
— Цялата става запази за себе си!
— … много се радвах, че можах да избягам мигом. Нахлуха там, опърлих ги с огнехвъргачката и се качих при вас.
Разгаряха се свирепи схватки между вампирите, устремили се навън и онези, които напираха в обратна посока. Три намотки на спиралата по-нагоре тревопасните великани ги насърчаваха весело. Май вече се канеха да залагат кой ще надделее.
Валавиргилин се опита да привлече вниманието на всички.
— Слушайте! Сега е най-доброто време да се махнем. Повечето вампири още не са се прибрали от лов, а тези тук са ослепени и объркани. Дори да изчакаме само хиляда вдишвания, ловците ще се върнат и ще трябва да разчитаме на нощта. Аз обаче умирам от глад! Тръгваме веднага!
Хайде де, кажете ми, ако съм полудяла!
Зяпаха я сред воплите на десетина хиляди вампири.
— Веднага! — повтори тя оглушително и хората се втурнаха вкупом.
Луис наблюдаваше трима рибари, които надничаха над покрива на Дома на Съвета. Не можеше да им отрече смелостта, но те виждаха само каквото и той — екранът в скалата не светеше. Зоркото мрежово око на Най-задния лежеше в товарния корпус на шестколесно возило.
Кукловодът сподели на интерезик:
— Луис, все пак мога да ги чувам, а и да ги помириша.
Скалата отново се превърна в екран. Най-задния танцуваше, безброй други образуваха фигури около него — мрачна гора от еднооки змии.
— На тъмно ли танцуваш? — подсмихна се човекът.
Най-задния се завъртя и отвърна:
— Изпитание на пъргавината. Преди много време е трябвало да се примиряваме с нощта. Не е невъзможно който и да е от нас отново да попадне в трудни условия.
Значи взаимно се поставяха на изпитание, за да получат своята привилегия — създаването на потомство. Както впрочем постъпваше и Съветът по раждаемостта на Земята. Кукловодът се стараеше да не губи уменията си.
— Кого чуваш?
— Спътниците на Валавиргилин. Нищо, че вратата е затворена. Готвят се да отбраняват колите. Ето, тръгнаха, а вампирите са навсякъде около тях. Искаш ли и ти да слушаш?
— След малко. Питам се какво ли си мислят нашите приятели мършоядите, като гледат твоя танц.
— Малкият постоянно се мести. Големият не мърда. Желаеш ли да го заловиш?
— О, не!
— Докосни с преводача си ядрото на мрежовото око. Ще ти предавам звука.
Луис преджапа в плиткото до скалата, която си оставаше прозорец с размити ръбове, показващ танцуващите в здрача кукловоди. Черно кълбо като сърце сякаш се рееше на височината на носа му. Опря в него преводача си.