Валавиргилин обмисляше усилено чутото, докато накрая си позволи да му повярва. В един миг подскочи и кресна:
— Вече няма да се множат!
Денят отминаваше; преди здрачаване колите трябваше да са там, където вампирите няма да ги намерят. Сутринта Вала щеше да източи горивото от втората, за да се добере с другото возило до укреплението на великаните.
— А вие се сдобихте с лелеяната бронзова паяжина…
— Някъде по Дъгата Луис Ву може да вижда и чува през тези особени шарки. Искаме непременно да покажем нещо на онзи магьосник, стига да е жив и да ни обърне внимание. И ако паяжината все още е прозорец към него.
— Ще трябва сами да се погрижите за горивото — натърти Валавиргилин.
Тъжната флейта кимна спокойно.
— Ще оповестим какви са нуждите ни. Други нощни хора ще ни приготвят запаси по пътя чак до страничната стена. Тегър и Уорвия казаха ли ти вече, че идват с нас?
— Добре са се сетили. Навсякъде има племена на червенокожите пастири. Ще си намерят нов дом.
— Така е.
— Е, каква цена предлагате за една търговска кола? Мършоядката примига.
— Аха, пословичната алчност на Народа на машините…
Валавиргилин, имаме нужда от твоята кола, за да се справим с опасност, застрашаваща всички по Дъгата. Вече знаеш достатъчно, за да приемеш сериозно думите ми.
— Не подценявам вашата загриженост, но не сме се договаряли предварително да превозвам и този тежък съгледвач, изкъртен от стената на въздушния град.
Усмихна се сдържано, като си спомни за преговорите до укреплението на Търл. Въобразяваше си, че само с изобретателност и хитрост убеди нощните хора да се присъединят в нападението срещу Здрачното леговище! А едва ли можеше да ги отпъди дори със залп от трите оръдия…
— Много се постарахте, за да вземете съгледвача, оставен от Луис Ву. Но как смятахте да опазите тайната от мен?
Тъжната флейта вдигна рамене сякаш никакви стави не свързваха костите й.
— Можехме ли да знаем предварително дали нямаше просто да отлепим паяжината от стената, да я навием и да изчезнем с нея? Оказа се здраво закрепена, затова се наложи да поискаме помощ. Добре, Валавиргилин, ще купим твоята кола. — Тя назова сумата. — Ще ти бъде изплатена след завръщането ти в Средищния град от местната общност на нощните хора.
— Дадено.
Сумата беше малко над минимално приемливата, но какво друго да направи? Дълго преди да се върне, за да си прибере возилото, двамата мършояди щяха да разполагат с гориво и просто да й го отнемат.
— Може би ще трябва да обясня продажбата на по-високопоставени от мен. Вашите хора в Средищния град ще потвърдят ли разказа ми?
Форанаидлай подвикна отдалеч:
— Старша, храната е готова!
Гладът загриза с остри зъби стомаха на Валавиргилин.
— „Плюскане“ е тайното ми име — ухили се тя на Тъжната флейта и тръгна към огъня.
ОСЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА
ЦЕНИ И СРОКОВЕ
Градът на тъкачите, 2892 г. от н.е.
Дори рибарите се бяха махнали. Вече само двете горещи тела в тревата и Луис Ву наблюдаваха танца на Най-задния.
Ритъмът се ускоряваше, кукловодът обаче не се бе задъхал.
— Луис, проблемите край нямат. Чух отчасти разговора между мършоядите и червенокожите пастири. Споменаха пръскащите планини и нещо смущаващо за основата от скрит.
— Ами използвай мрежовото си око и ги попитай накъде са се запътили.
— Засега няма да разсейвам опасенията им. Ще проследя начинанието, преди да получат отговор. Искам да проверя колко силно се стремят да привлекат вниманието ти.
— Моето ли?
— Ами да, на Луис Ву, който кипва морета, о, Велики! Нищичко не са чували за някакъв си Най-заден. Умствените ти способности определено западат. Нуждаеш ли се от медицински грижи?
— Да — натърти човекът.
— Чудесно. Но рисковете, които поемам, и усилията да изпратя при теб своята сонда за презареждане трябва да бъдат компенсирани…
Луис махна небрежно с ръка.
— Защо да рискуваш сондата си, след като може пак да ти е жизнено необходима? Ще се върна по пътя, който изминах дотук — по течението на река Шенти. Няма да повтарям грешките си и ще се придвижвам по-бързо. Дойдох при тъкачите за единадесет години, но ще стигна при теб за по-малко от девет. Тъкмо ще имаш време да преместиш автолечителя в помещението за екипажа.