— Монтирах прехвърлящ диск в сондата. Тя ще долети при теб само за едно завъртане на Пръстеновия свят. А след миг ще си в кораба.
— Най-заден, не ти остана друг източник на гориво…
— Презаредил съм напълно „Гореща игла на дознанието“, която впрочем още е заклещена в изстинала лава.
— … и дори не ми се мисли каква цена ще ми поискаш, за да се възползвам от нея. Нали все пак ще трябва да преместиш автолечителя — ако не в каютата, поне в дока на совалките?
— Вече го сторих.
Образът в екрана се смени — за пръв път от единадесет години Луис Ву виждаше каютата. Огромен ковчег заемаше някогашния кът за физически упражнения.
Да му се не знае!… Кукловодът напираше прекалено настойчиво.
— Оставих „Скритият Патриарх“ само няколко хиляди мили надолу по течението — напомни човекът. — Не си ли забравил някой прехвърлящ диск и там? Ще се добера до кзинтския кораб само за седем-осем фалана.
— Две години? Луис, имаме да решаваме неотложни проблеми. Както изглежда, пазителите са плъзнали навсякъде по Пръстенов свят.
— Нима?
Луис Ву беше самото въплъщение на невинността, а усмивката всеки момент щеше да разтегне устните му. Да, накрая всичко опираше до пазителите…
— Преди да умре, Тила рече, че е оставила жив един от тях — бивш мършояд — да надзирава дейностите по страничната стена. Мога веднага да ти покажа, че аварийният екип не е спирал работа нито за миг.
— Добре де, покажи ми — съгласи се човекът.
Появи се панорама на стена, висока хиляда и петстотин километра.
Под отвесната грамада с цвят на земната Луна изпъкваха като барелефи пръскащи планини. Сенките от закриващите слънцето плоскости се плъзгаха едва забележимо по нея. Отрязаните наполовина конуси на планините изглеждаха съвсем мънички, макар да се извисяваха на десетки километри. А отгоре на стената пламтяха в дъга двадесет виолетови огнени струи, насочени към звездите.
— Двигателите за корекция на орбитата, които задействахме — ненужно поясни кукловодът. — Тогава още изпробвах мрежово око — същото, дето сега е при мършоядите. Ето ти запис пет години по-късно…
Призрачните пламъчета бяха угаснали.
— Тогава Пръстенов свят вече си беше на мястото — вдигна рамене Луис.
— О, да. Но аз наблюдавах.
Камерата показваше стената по-отблизо. Различаваха се тъмните гърла на тръбите, изсипващи утайката от моретата обратно, за да се трупат пръскащите планини. Имаше ги и двигателите — много по-големи, ако ги сравни с планините, отколкото си ги бе представял. Двойни тороиди около тънката среда на съединени с върховете си конуси от съвършено точно разположени проводници. Двадесет и един Бусардови правоточни двигатели.
— Значи всичко това е отпреди шест години?
— Ами тогава забелязах. Може да съм се увлякъл в танца и да съм пропуснал около… един фалан.
Самотен до полуда, търсещ забрава в своя танц с призраци. Някога всемогъщ, а сега отхвърлен от своите изгнаник…
Луис се постара да прогони съжалението.
— Ясно, някой е върнал на мястото му двадесет и първия двигател, който видяхме на кораб върху издатината на космодрума.
— Да, но първо го е копирал! Ето ти запис само отпреди две години…
Двадесет и три двигателя; двадесет и четвъртият още не беше ориентиран правилно като останалите. Луис не успяваше да проследи какво го движи, виждаше само дребните промени в положението му.
— Това е пределната разделителна способност на мрежовото око от такова разстояние — обясни кукловодът. — Но както се убеждаваш, някой произвежда нови двигатели и ги разполага по страничната стена. Какво друго доказателство искаш за намесата на пазители?
— И то поне неколцина — съгласи се Луис. — Производство, превоз, разполагане, контрол…
Най-задния пак заговори колебливо.
— Някои хуманоиди са стадно настроени, но според моите записи пазителите не са се отличавали с тази особеност. Предполагам, че с компютрите си бих се справил с всичко това. Защо и пазителят да не е само един?
— Хм… Ами отбраната?
— Вторият пазител използва антиметеоритната защита, за да унищожава нахлуващите кораби.
— Факт.
— Ами невидимото същество, следвало червенокожия пастир?
— Не съм толкова склонен да повярвам. Може да е мършояд, който има някакви причини да се крие дори от себеподобните си.
— Луис, напрегни си поне малко ума! Видяхме го да прониква най-невъзмутимо във вампирското леговище. Трябва да е пазител, щом уханието не му е подействало…
— Добре, прав си. И какво е търсил там според теб?
— Грижил се е за безопасността на червенокожия. Възможно е да е произлязъл от тази раса. Тъй… Вече изброихме трима, а ако твоята догадка е по-близо до истината, не е изключено да са шест или дори осем. Нали не си забравил, че войната между паките-пазители е превърнала родния им свят в радиоактивна пустош?