— Разбирам какво те тревожи — нехайно отвърна Луис.
— А пазителите, принадлежали към различни раси, ще оставят след себе си само парченца от Пръстеновия свят, разлитащи се към звездите! Луис, нямаме две години! Е, да, мога да се шмугна в стазисното поле, но то най-вероятно ще си остане включено до свършена на Вселената. А ти изобщо не би успял да стигнеш до „Гореща игла на дознанието“!
— Защо да не предположим, че ще се погаждат? — учуди се човекът. — Хуманоидите на Пръстенов свят предпочитат разбирателството, защото расите им използват различни ресурси, а с мършоядите всички имат уговорки.
— Имаше война между червенокожите пастири и тревопасните великани.
— Ами, просто случайно пожелаха едни и същи пасища!
— Продължавам да мисля, че положението е много обезпокоително.
Луис се протегна. Ставите му изпукаха, а сухожилията още не се бяха възстановили след умерените следобедни упражнения.
— Чуй какво ти предлагам. Прати сондата си на „Скритият Патриарх“. Голям е, ще го откриеш лесно. Аз ще тръгна по течението и ще попитам нашите двама потомци на Строителите дали искат пак да се присъединят към нас. Ще минат само осем фалана, тоест две земни години или една ваша. После ще приема медицинските ти грижи, ако се споразумеем.
— За какво?
— Ще подготвя чернова на договор.
— Не си в много изгодна позиция за пазарлъци.
— Ако си промениш мнението, потърси ме.
Луис преджапа обратно към брега. Питаше се ще чуе ли мелодичния писък зад гърба си. Не, не го дочака.
Събуди се постепенно, още замаян от недоспиване. Беше хубаво Саур да се отърква в него. Попита я:
— Тъкачите само денем ли правят ришатра?
— Така предпочитаме.
— Разбрах. — Той плъзна ръце по козината й. — Ей, че приятно…
— Благодаря ти.
Лесно навлязоха в общия ритъм.
Такъв живот също си имаше своите прелести. След малко Саур отметна глава, за да го погледне в очите.
— Виждаш ми се много спокоен, макар и уморен.
— Май този път го приклещих в ъгъла.
Късна вечер.
— Аз подготвих договор — обяви Най-задния.
— Аз също. — Луис потупа преводача. — В паметта е.
— Мрежовото око не може да го разчете. Да започнем с това…
Цялата скала изведнъж се превърна в бяло поле с черни букви, появи се и виртуална клавиатура, по-висока от човешки ръст.
Зрителите замърмориха одобрително. Повечето тъкачи бяха насядали около Луис. Какво ли си мислеха, че виждат?
Цял следобед той бе нахвърлял изискванията си. И сега да обсъжда проекта на Най-задния? Така би отстъпил от най-основното си преимущество. Нямаше подобни намерения!
Друг принцип на пазарлъка обаче гласи, че не бива да се издаваш, ако времето те притиска. Попита на интерезик:
— Как да работя?
— Лявата ти ръка е курсор, с дясната печаташ.
Луис опита — размахвайки ръце като диригент. „Възможна е промяна на психическите особености…“ Веднага изтри реда и написа: „Психическите особености са неприкосновени независимо от обстоятелствата.“ Разделът „Заплащане“ на пръв поглед беше приемлив. Щеше да плати за процедури, сравними с извършваните в земните болници, със служба за срок не по-дълъг от дванадесет години.
Я постой…
— Лекарство за подмладяване и стандартно възстановяване?
— В никакъв случай!
— Аха, ще ме подлагаш на щури експерименти, така ли?
— Вече се помъчих да ти обясня с какво разполагам — модифицирана Х-програма на земната полиция.
— И ще ми пресмяташ цената според процедурите в земните болници! Твоята система би ми дала горе-долу тридесет години живот. Значи службата ще бъде не по-дълга от седем години след излизането ми от автолечителя.
— Настоявам за дванадесет! Луис, моята система може да те направи двадесетгодишен. Ще имаш поне петдесет години, дори ако изобщо повече не се грижиш за себе си!
— Като знам срещу какви опасности ще ме пратиш, може да не изкарам и петдесет дни. И на двамата ни е ясно. Затова побързах да се разделя с теб навремето. Седем години.
— Съгласен съм.
Луис посочи с левия си показалец. „Времето на службата ще се начислява само при конкретни действия по изрично нареждане на Най-задния.“
— Що за флуп ми пробутваш? Ами когато се съветвам с теб? Пътуванията? Как ще броим случаите, когато действам самостоятелно, защото не е имало време да те питам? Или решаването на проблеми от подсъзнанието ми, докато спя, а?