— Впиши условията си.
— Поведението ти започва да изглежда съмнително. Никое почтено същество не би паднало до такова ниво.
— Подобни похвати са допустими при преговори.
— Ха, сега пък ти ще ме учиш как да преговарям…
Луис изтри оскърбителната уловка и написа, почуквайки с един пръст във въздуха: „Срокът на службата изтича седем години след началната дата на този договор.“ Престори се, че не чу недоволното възклицание на кукловода.
— Искам и клауза, която да ме предпазва от превръщането в покорен слуга. Не видях такъв текст.
Изречението се появи. Луис го прочете и завъртя глава.
— Не става.
— Напиши го ти.
— Не. Не измисли ли как да получиш копие от моя проект?
— Няма начин.
— Значи ще почакаш, докато достигна „Скритият Патриарх“. Тръгвам още утре.
— Стой! Тук ми е по-лесно да те намеря.
— Най-заден, осъзнах, че трябва да настоявам ти да приемеш моя проект, а не аз твоя. Щом не можеш да го прочетеш, как ще поискаш промени?
— Ти ще ми го прочетеш на глас.
— Добре, но утре. И друго ме безпокои. Колко време е необходимо да изтеглиш плазмен шнур от слънцето и да предизвикаш лазерния ефект?
— Два до три часа, зависи от състоянието на звездата.
— Три кораба нахлуха през Юмрука на бога и някой им видя сметката. Един кацна от другата страна на Пръстенов свят и също беше улучен. Но дали не мина повече време? С твоите ускорени записи нищо не можах да пресметна.
— Аз ще проверя.
Луис се събуди късно. Саур бе излязла с децата. Нямаше нищо за ядене. Седна да съчинява край пепелта в огнището.
„Никой субект или процес няма да променя мисловните особености на Луис Ву с медицински или химически средства, освен с изричното съгласие на същия Луис Ву, дадено от него в напълно будно и нормално състояние. Никакви поети задължения не го обвързват, ако това условие бъде нарушено.
Срокът на службата…“
Поумува и изтри последната дума.
„…на взаимната зависимост ще завърши след не повече от седем години от влизането в сила на този договор. Ву има право на достатъчен сън, храна и почивка според потребностите си. Извънредни обстоятелства, прекратяващи тези почивки, ще се приспадат от срока на взаимна зависимост в троен размер. Наказания за нарушения… Периоди на отдих и възстановяване… Луис Ву има право да откаже изпълнението на всяко нареждане, ако според собствената му преценка то предполага недопустим риск, ненужни вреди, нанасяни на местните хуманоидни раси, тяхната култура и жизнена среда, или глобални щети на Пръстенов свят, както и при неразрешими морални противоречия.“
Не би навредило, ако има за какво да поспорят с Най-задния…
Огладняваше зверски. Знаеше къде да си намери още корени. Качи се с дисковете право нагоре, за да открие пътека, и зърна децата в гората нагоре по другия бряг.
Саур бе намерила две грамадни гъби от различни видове, а децата бяха убили живеещо на сушата ракообразно, по-голямо и от заек. Всички наблюдаваха любопитно как Луис уви храната в широки листа и я намаза с мокра глина. После извади лазерното си фенерче от заключената кутия на горния диск. Настрои го на широк лъч, средна интензивност, микровълнови честоти… Скоро от глината започна да се издига пара. Грижливо заключи фенерчето. Опасно беше да го оставя без надзор.
— Стрил, Паралд, внимавайте никой да не доближава глината. Ще се опарите. Саур, искам да ти подаря нещо на раздяла.
— Ще се разделяме ли?
— Живеещият в паяжината е пратил сондата си за гориво да напръска онова око на скалата. Значи машината е някъде наблизо. Може да долети за няколко часа. Сега ще ти покажа моя дар, само се чудя дали той да е лично за теб или за целия ви град.
За отделянето на товарен диск от купчината се искаше сила на пазител. Нагласи във вдлъбнатината здрав лост и натисна с двете си ръце. Долният диск увисна на два пръста над тревата.
— Ще го подариш ли довечера? — помоли Саур. — Нека да е за целия град, но го повери на мен и на Кидала. И аз ще бъда изненадана като останалите. Покажи само на нас двамата как да го управляваме.
— Бива и така.
— Луис, това е великолепен дар!
— Саур, ти пък ми подари живота, струва ми се.
— Още ли те мъчат съмнения?
— Чакай малко…
Той изчука глината от единия край. Гъбите изглеждаха готови за ядене.
И вкусът им беше превъзходен. Разтроши остатъка. Ракът също се беше задушил както трябва. Децата си поделиха месото от щипките и тялото, опашката остана за него и Саур.
— Сега съм по-добре. Когато огладнея, преставам да мисля разумно. Гледай… — Луис очерта кръг в пръстта. — За тридесет и две минути светлината прекосява Пръстеновия свят и се връща.