— Аз съм Кейуербримис. Тази тук е нашата старша — Валавиргилин, с нас са още Сабарокареш и Форанаидлай. И в другите коли има хора от Народа на машините. Надяваме се да ви убедим, че е добре за вас да се присъедините към империята ни.
— Аз Парум. Наш вожд вие трябва нарича Търл.
Вала остави Кей да завърже запознанство. Мечовете-коси на тревопасните великани нямаха необходимия обсег като оръжия. Оръдията на търговците обаче лесно биха се справили с нападение на вампири. Така щяха да впечатлят главния мъжкар в ордата, а после можеха да се заемат и с работата си.
Десетки тревопасни великани теглеха груби каруци, натоварени с трева, през пролуката в земен вал.
— Това е необичайно — отбеляза Кей. — Те никога не правят стени около становете си.
Парум го чу и разбра.
— Трябваше да научим как. Преди четиридесет и три фалана червенокожи се биха с нас. От тях видяхме правене на стени.
Четиридесет и три фалана означаваха 430 завъртания на звездните съчетания в небето, всяко състоящо се от седем и половина денонощия. За четиридесет фалана Валавиргилин бе успяла да забогатее, да се задоми с партньор, да износи и роди четири деца, накрая да рискува богатството си и да го пропилее. А през последните три фалана пътуваше.
Много време бяха четиридесет и три фалана…
Тя се опита да разсее съмненията си:
— Тогава ли се струпаха облаците?
— Да. Предишен Търл кипна морето.
Аха! Значи все пак попадна където искаше. Кейуербримис вдигна рамене. Сметна думите на Парум за поредното местно предание.
— А откога се появиха вампирите?
— Винаги са били. Но през последни фалани изведнъж отвсякъде идват, стават повече. Тази сутрин ние намерили къмто двеста събирачи — всички мъртъвци. А тая вечер вампири пак бъде гладни. Стени и наши арбалети ги отблъсне. Сега вие вкарва ваши каруци вътре и приготвя за бой.
Имаха арбалети?
Светлината вече избледняваше.
Вътре беше претъпкано. Всички от ордата на великаните разтоварваха каруците, като в движение пъхаха в устите си стиски трева. Зяпваха за миг гостите, но не спираха работата си. Дали бяха виждали досега самодвижещи се коли? Все едно. Вампирите явно запълваха мислите им докрай и не оставяха място за друго.
Бойци в кожени брони вече се нареждаха по стените. Други струпваха пръст и големи камъни, за да запушат пролуката.
Вала все пак долавяше погледите на мъжкарите, отправяни към гъстите косъмчета по брадичката й.
На око прецени, че са към хиляда, поравно мъже и жени. Във всички познати й досега орди на великаните жените винаги бяха повече. Не виждаше обаче деца. Аха, значи трябваше да добави още няколкостотин женски, грижещи се за малчуганите из постройките наоколо.
Странна, огромна сребриста фигура се смъкна от стената, за да ги посрещне.
Щом вдигна шлема си, показа се златиста грива. Ясно беше, че Търл трябва да е най-големият сред мъжкарите. Носената от него броня се издуваше в ставите. По очертания не напомняше на Вала за никоя хуманоидна раса.
— Търл — сдържано подхвана Кей, — търговците дойдоха да ти помогнат.
— Добре. Вие кои сте, от Народ на машините ли? Слушали за вас.
— Нашата империя е могъща, но я разширяваме чрез търговия, не чрез войни. Идваме с надеждата, че ще убедим и вас да правите за нас гориво, хляб и други неща. От вашите треви например се изпича чудесен хляб. Може и вие да харесате вкуса му. В замяна ще ви покажем истински чудеса. Най-малкото от тях са нашите оръжия. Ето тези в ръцете ни поразяват на много по-голямо разстояние от арбалетите. За близки схватки имаме огнехвъргачки…
— Значи неща за убиване? Наш голям късмет, че вие дошли! И ваш късмет, че стигнали до убежище. Трябва вече премести ваши оръжия при стени.
— Търл, големите ни оръдия са закрепени към колите. Загражденията бяха двойно по-високи от търговците.
Валавиргилин обаче откри решение.
— Нали имате наклонени пътеки към стените? Ще издържат ли тежестта на нашите коли?
Цветовете наоколо сивееха. Ръсеше ситен дъждец. Безмерно далеч над облаците сянката на нощта сигурно закриваше полека-лека светилото.
Всъщност нямаше никакви рампи към стените, докато Търл не изрева заповедите си. Огромните мъже и жени от ордата прекъснаха всякакви други занимания и започнаха да местят пръст.
Една от жените се открои веднага в тълпата — обикаляше, нареждаше, подканяше с викове. Гласът й сякаш можеше да разцепи и скала. Вала предположи, че тази Мунуа е първа сред избраниците на Търл.
Двигател и товарен корпус от метал, рамка и стъпенки от греди, дебели цяла педя — колите бяха тежки. Рампата се ронеше и поддаваше. Изкачиха ги една по една, като ги отъркваха в стените отдясно, а отляво ги подпираха десетина великани. Как ли щяха да ги спуснат после?