Преводачът променяше съответно мерките.
— Тъй ли било?
— Повярвай ми. Значи лъчът от слънцето докосва Дъгата след осем минути. Три звездни кораба изскачат ето тук от една дупка близо до Големия океан, а след два часа и половина някой ги унищожава. После кораб каца на това място върху стената. Два часа по-късно и той не съществува. Къде е онзи, който е стрелял по тях със светлина?
Саур се взря в схемата и посочи.
— От другата страна на Дъгата. Имал е нужда от онзи половин час в повече, за да види трите кораба.
— Ами ако следващият кораб е нападнат три часа по-късно?
— Значи нападателят е там, където ти нарисува Големия океан.
— Ъхъ…
Преди сянката да докосне светилото, Луис бе съставил договор, който трябваше да го защити… ако кукловодът нямаше намерение да го наруши веднага.
Връчи товарния диск на тъкачите, докато вечерята се препичаше на огъня. Възхвалиха го като могъщ магьосник, истински вашнещ. Децата напираха да яхнат диска, а възрастните ги разубеждаваха да не вършат щуротии. Луис показа на Кидала как да нагласи височината на полета само две стъпки над земята.
Надяваше се да не повредят машината с безцелни разходки. Все някой ден щеше да им бъде нужна за пренасяне на тежки товари.
Светлината бледнееше полека с бавното движение на засенчващата плоскост. Ловците бяха повалили хищник, затова месото лъхаше на котешко. Тъкачите си взеха мръвките и се настаниха да гледат скалата, която скоро засия. Яхнал купчината си дискове, както подобаваше на магьосник, Луис похапваше сочна папрат и един корен.
Кукловоди танцуваха сред променливи небесни дъги. Човекът позяпа с останалите зрители, преди да заговори на интерезик:
— Тази пиротехника е за отвличане на вниманието, нали?
— За красота! Луис, трябва веднага да дойдеш при мен.
— А какво правят нашите безстрашни изтребители на вампири?
— Чувам само гласове. Колите се разделиха. Втората пътува надясно, в товарния й корпус е моето мрежово око. Червенокожите пастири си говорят за същество, което наричат Шепот. Тегър предполага, че ги е изоставило. Уорвия е убедена, че той е бълнувал. Аз пък смятам, че Шепот е нашият неуловим пазител. Е, идваш ли?
— Да обсъдим условията…
— Приемам твоя договор.
— Още не си го погледнал!
— Приемам го в сегашния му вид с настояване да не внасяш повече промени. Нямаш с какво да ме изнудваш, затова най-вероятно си бил честен. Сондата ми ще долети при теб след дванадесет минути.
Луис огледа небето. Засега не се виждаше нищо.
— Къде ще се появя?
— В жилището си на борда на „Иглата“.
Жилище ли? Едно-единствено помещение, което от — горе на всичко делеше с Кхмий!
— Според договора при извънредни обстоятелства времето се зачита тройно. Искаш ли да бъда въоръжен?
— Да.
— Саур, накарай децата да излязат от този вир! Най-заден, спусни сондата тук. Спомням си как пълзях към диска за зареждане с гориво. Доста трудничко беше.
— И аз се уча от опита си! Монтирах голям прехвърлящ диск върху корпуса на сондата, за да пренесеш всичките си устройства.
Добре, че винаги съм готов за неочаквани обрати…
Извади от заключената здрава кутия две мощни оръжия — лазерното фенерче и променливия нож. Нагласи лазера на тесен лъч, близък обсег, висока интензивност. Извади острието на ножа две стъпки, но размисли и го намали до стъпка и половина.
Ако го изтърве, тънкото колкото молекула острие ще среже всичко наоколо.
Виолетово-бял пламък грейна над близкия хълм.
Сондата кацна с термоядрения си двигател. Кухината в носа й беше системата за зареждане с гориво — филтър, пропускащ само водородни йони, и възтесничък прехвърлящ диск. Наистина имаше значително по-голям отстрани на корпуса.
Тъкачите ахкаха и възклицаваха, но се дръпнаха настрани, подгонени от облаците пара. Огнените струи угаснаха. Луис се понесе с товарните си дискове към сондата.
А над прехвърлящия диск водата се набръчка.
Значи беше включен. Той се спусна право надолу. Само с ъгълчето на окото долови как една сянка скочи след него.
ВТОРА ЧАСТ
ТАНЦУВАМ КОЛКОТО МОГА ПО-БЪРЗО…
ДЕВЕТНАДЕСЕТА ГЛАВА
ЧОВЕКЪТ ОТ БУЦИ
„Гореща игла на дознанието“, 2892 г. от н.е.
Корабът се състоеше преди всичко от корпус трети размер, построен от „Дженеръл Продъктс“, имаше и вътрешни стени, които отделяха екипажа от кукловода-капитан. В момента беше по-скоро жилище, а не звездолет. Не можеше да достигне скорост над светлинната, защото преди единадесет години Луис Ву сряза опорите на хипердвигателя и го повреди. Смяташе, че има твърде основателни причини да постъпи така. А после корабът затъна в разтопена магма по време на „преговорите“ с пазител, наричан някога Тила Браун.