По-късно Най-задния разположи прехвърлящи дискове по звездолета, в Ремонтния център и на други места.
Луис очакваше да попадне в каютата на екипажа, където нямаше други входове и изходи. Може би кукловодът не смееше да настоява — за да не го подслушат — съратникът му да побърза.
Купчината товарни дискове се блъсна тежко в пода. Луис пое удара с присвитите си крака, но въпреки това загуби равновесие. Успя да кресне:
— Нещо се…
Трябваше да прозвучи горе-долу така: „Нещо се метна след мен!…“
Само че тук събитията се развиваха достатъчно напрегнато, за да губи време в предупреждения.
Хиляди кукловоди от Пиърсън пристъпяха, въртяха се и подрипваха вляво от него. Гледката би могла и да го разсее; но Луис и Кхмий се бяха научили още преди години да не обръщат внимание на ставащото в онази част от кораба. Макар и прозрачна, преградата към пилотската кабина на Най-задния не беше изработена от стъкло, а от неуязвимия материал, отличаващ корпусите на „Дженеръл Продъктс“.
Но едно двуглаво трикрако същество с накъдрена и блещукаща от скъпоценности козина се намираше между кухнята-робот и ковчега на автолечителя, по-голям и от пренасяща кабина, сложена по дължина на пода.
А един хуманоид, сякаш целият сглобен от буци, налиташе в развяващ се торбест елек към Най-задния. Коленете и лактите му се движеха със скоростта на бутала в древен мотор.
Имаше и прикрит прехвърлящ диск — път за отстъпление към пилотската кабина. Луис предположи, че кукловодът не се е отдалечил от него. Само да стъпеше върху диска и щеше да е в безопасност.
Но инстинктите като че надделяха у трикракия. Обърна гръб на нападателя.
Всичко се случи светкавично бързо. Луис още се мъчеше да не падне. А Най-задния се завъртя, раздалечил главите си — обемното му зрително възприятие за света имаше основа почти цял метър. Прицелваше се в мишената. Задният му крайник се сгъна, после се изстреля право към човека от буци.
Чудесен удар, за по-точен не можеше и да се мечтае. Чу се глухо дрънчене — нападателят изглежда носеше някаква броня. Въпреки това ритникът би проснал в несвяст всеки нормален хуманоид. А натрапникът само се завъртя, отделил крака от пода. Едната му ръка стискаше копитото на Най-задния, за да използва силата, с която кукловодът сви крака си за втори удар. Плъзна се напред и стовари тежко юмрук върху основата на двете шии.
Там беше скрита черепната кутия на трикракия.
Луис вече вдигаше ръката си с лазерното фенерче. Твърде бавно, прекалено мудно — зашеметен, Най-задния му пречеше да се прицели. Нещо го прасна по китката и оръжието отлетя. Не беше ли метална топка? Следващата изби от ръката му и завъртя из каютата променливия нож.
Луис отскочи с все сила от фучащото острие.
Кукловодът се свиваше на пода, прибрал главите с дългите шии между предните си крака. Чак сега човекът осъзна, че гази до глезените във вода.
Променливият нож все пак не го сряза на две. Сляп късмет… Ала усещаше костите на китките надробени, не можеше да възстанови равновесието си, докато купчината от буци вече го връхлиташе. Пазител!
Хвърли се към ъгъла, претърколи се и се изправи. Дясната ръка го болеше неописуемо. Лявата само бе изтръпнала до безчувственост.
А върху прехвърлящия диск, където беше стъпил допреди миг, се появи нещо огромно. Изпъна се мигом като невероятно едра оранжева мечка. В едната си страховита лапа стискаше малко ръчно оръдие.
Нападателят се извъртя, преди да се шмугне и замахне с променливия нож на Луис към неочаквано изникналия кзинт. Оръдието отлетя заедно с пръстите. Кзинтът застина приклекнал, сподавяйки яростното си ръмжене. Човекът от буци вече държеше и лазерното фенерче.
— Ти не мърдай. Ти също, Живеещ в паяжината. Луис Ву, и ти не мърдай. Договорът изисква ли от теб да умреш?
На лицето му не се виждаха устни, а подобие на тъпа човка, образувана от втвърдените назъбени венци. Изричаше думите някак задъхано, с лек говорен недъг, но на интерезик. Че откъде ли го бе научил?! Подслушвал е Най-задния ли?
Спомена договора…
Случките преплуваха до съзнанието на Луис през море от болка. От единадесет години не беше загазвал така.
— В извънредни обстоятелства сам решавам кой риск е прекален. Смятащ ли условията в моя договор за приемливи?