— Да — веднага отвърна пазителят.
Това като че беше най-изумително от всичко…
Срязаната лапа на кзинта, на която бе останал само палецът, кървеше обилно. Едрото същество стискаше китката си, за да затвори артериите. Не отделяше поглед от човека. Попита — също на интерезик:
— Какво да правя?
— Вдигни ранената си ръка над главата. Стискай силно. И дори не си помисляй да се биеш! Този е пазител. Най-заден, настрой автоле… Най-заден! Свърши времето за дрямка!
Главите на кукловода се подадоха.
— Слушам те.
Първо черния ковчег…
— Нали твоят автолечител може да възстанови кзинт?
— Да.
— Ами настрой го, де! После ще ми обясняваш. Между другото, в момента времето се начислява в троен размер. Ако това не е извънредна ситуация, здраве му кажи.
Кукловодът явно не беше в най-добрата си форма точно сега. Попита нерешително:
— Значи да лекувам един непознат кзинт?
— Веднага!
— Но, Луис, той…
— Изпълнявам условията на договора, разбра ли?! За наше добро е. Не се ли сещаш кой трябва да е този?
Най-задния застана пред автолечителя и започна да опипва таблото за управление с устите си.
Пазителят бе отнел лазерното фенерче и променливия нож. Луис имаше сериозно намерение да се съобразява с този факт.
Тандж! Трябваше да решава проблемите си един по един.
Първо кзинта.
— Ти кой си?
— Новака.
— Аха, значи си син на Кхмий.
Бе забравил колко потискащо грамаден е един зрял кзинт, особено ако е застанал близо до теб. А Новака нямаше как да е на повече от единадесет години и още не се отличаваше с внушителните размери на баща си.
— Не притежаваш истинско име засега?
— Така е. Аз съм първият син на Кхмий. Предизвиках го. Сбихме се. Баща ми победи. Заръча ми да се уча на мъдрост. Да следвам Луис Ву. Затова съм Новака.
— Охо… Най-заден, още колко ще се туткаш, докато нагласиш автолечителя за неговата обмяна на веществата?
— Само няколко минути. Дотогава измисли с какво да му стегнеш лапата.
Луис отиде при изходния улей за дрехи, като внимаваше пазителят да вижда ръцете му през цялото време. Дясната му китка се подуваше все повече и повече. Вдигна я над главата си. Надяваше се да свърши някаква работа с изтръпналата си лява ръка.
Кухнята-робот съдържаше менюта за всякакви човешки и кзинтски гозби, хранителни добавки, антиалергични вещества, дрехи, тоалетни принадлежности и какво ли не още. Не бе успявал да извика на екрана лекарствено меню, но не се съмняваше, че го има. Най-задния го бе направил насила свой помощник още по времето, когато бе пристрастен към жицата в главата си. Естествено тогава кукловодът нямаше намерение да му покаже как да си поръча и разни опиати.
Набра „Слънчева система/Северно облекло/ Официално“, после посочи няколко вратовръзки. Въздържа се от ненужната шега и подбра една с жълто-оранжеви шарки, която щеше да подхожда на кзинта. Дори не погледна изкопния инструмент, типичен за цивилизацията на поробителите, който бе закрепил под улея преди толкова години…
Новака почти не миришеше. Луис предположи, че се е измил, за да може да го наблюдава по-отблизо. Изпод оранжевата козина личаха три успоредни белега в областта на корема. Иначе приличаше на плюшена играчка под коледна елха — тъмнокафяво, почти черно по връхчетата на ушите, широка шоколадова ивица по гърба, още едно кафяво петънце на опашката. Беше висок около седем стъпки, а широк колкото баща си — смеска между Кхмий и самка от древните мутирали кзинти, обитаващи Картата на Кзин.
Новака седна и протегна лапа към него. Луис стегна китката му, като помагаше на лявата си ръка със зъби. Кръвта вече не шуртеше, а само капеше.
— Кой ме нападна? — изръмжа младият кзинт.
— Да пукна, ако знам, но мога да налучкам… Ей, човек от буци!
— Говори.
— Двамата с Най-задния се досетихме, че в Ремонтния център има пазител. Ти унищожаваше нахлуващите кораби, нали? Забавянето на атаките показваше без никакво съмнение, че управляваш антиметеоритната защита оттук. А кукловодът е разположил прехвърлящи дискове къде ли не. За един пазител не би било сложна задача да промени програмата на някой диск и да го свърже с този…
— Така беше.
— … та да се появиш тук миг преди мен. Много точно си пресметнал момента. Имал си нужда от появата ми, за да му отвлека вниманието, а и си разчитал на инстинктите на кукловода. Много любопитно! Най-заден, какво ще кажеш? Разполагаше с частица от секундата, за да избягаш, но предпочете да отвърнеш на нападението.
— Да не се впускаме пак в отдавнашни спорове. Признавам, по рефлекс обърнах гръб. Така се бием. Прав си.