Луис се ухили. Болката не го мъчеше чак толкова, но знаеше, че то е, защото мозъкът му се къпе в потоци от ендорфини.
— Новако, това е пазител — потвърди пред кзинта. — Огледай го добре. Всички имат такива издути стави. Пазителите са извънредно умни и опасни.
— Заблудих се, че е най-обикновен хуманоид — поклати глава младокът.
— Откога ме дебнеш?
— От два дни. Исках да проверя дали ще мога да се поуча на нещо от теб още преди да ти се представя.
— Защо именно от мен си решил да се учиш?
— Баща ми твърдеше, че ако е помъдрял, го дължи на теб. Но един хуманоид, хранещ се с мърша, ме откри.
— Момчето ли?
— Да. Ти си го нарекъл Каварфа.
— Запознах се и с родителя му.
— С момчето си поприказвахме. Баща му не беше далеч и ни подслушваше. Мислеше си, че не го забелязвам. Разказах им каквото знаех за теб, защото не беше никаква тайна. Обаче изобщо не споменах за Най-задния.
— Според него как сме попаднали на Пръстеновия свят?
— За Дъгата ли говориш? Обясних му, че сте имали кораб. Не разправих на Каварфа за мигновеното пренасяне от едно място на друго. Още не бях повярвал ма баща си. Но когато ти включи пренасящите кабини…
— Тези са прехвърлящи дискове. Пренасящи кабини има в световете на хората и на Патриаршията. Не са толкова усъвършенствани.
— … да, прехвърлящи дискове. Скочих! Много изненадах Каварфа и баща му. Оставих ги с увиснали ченета. Ама че слисани бяха!… — главата на младия кзинт внезапно клюмна.
— Най-заден!
— Готово. Довлечи го тук.
Луис подложи рамо под мишницата на Новака и напъна с все сила. Кзинтът също се опомни за миг и се надигна. Заклатушка се към автолечителя, преди да се свлече в кухината под отворения капак.
Луис махна импровизирания турникет и понамести крайниците на пострадалия. Погледът му откри отсечената китка до двете безполезни парчета от оръдието. Вдигна я и кукловодът я пое за пръстите с едната си уста.
— Затвори капака — нареди с другата и пъхна косматата лапа в специален отвор.
След това подгъна крака и скри главите си под тях. „Пак изпада в шок“ — поклати глава Луис. А човекът от буци попита:
— Какво сега, ще се самоубиваш ли?
Едната глава се подаде за малко.
— Така показвам своята безпомощност. Знак, че се предавам.
— Предаваш се? Това е добре.
Кзинтът вероятно щеше да остане поне няколко денонощия в автолечителя.
За миг Луис май загуби съзнание.
Опомни се рязко от неописуема болка. Уродливите ръце на пазителя наместваха костиците в дясната му китка. Изврещя и запъшка.
Добре, че се сети за оръжията, чак когато онзи се отдръпна. Торбестият елек имаше изумително множество джобове и лазерното фенерче издуваше един от тях.
Трябваше ли да направи още нещо, преди да припадне пак?
Аха, договорът. Извади бележника си и го подаде на Най-задния.
— Ето с какви условия се съгласи. Не е зле да ги прочетеш на глас, защото и нашият неочакван посетител като че е готов да се съобразява с тях.
Кукловодът взе бележника, другата му глава се вторачи в пазителя.
— Защо ни нападна?
— Имам нужда от съюзници, които да не са като мен. Защото пазителите се избиват помежду си. Ще приема обвързването чрез официално обещание, дадено в името на взаимната изгода. Чети!
Кукловодът го послуша.
Дали натрапникът е бил мъж или жена преди преобразяването си? Изглеждаше малко по-нисък и тънък дори от Тила Браун след нейната метаморфоза. Вече нямаше никакви отличителни белези на единия или другия пол. На Луис му се стори, че вижда атрофирали остатъци от мъжки гениталии, но не беше сигурен.
Зад несъкрушимата стена танцуваха милиони холографски призраци на кукловоди.
— „…ако според собствената му преценка то предполага недопустим риск…“ Собствената ти преценка, тъй ли?
Луис се усмихна и вдигна рамене.
— „…ненужни вреди… неразрешими нравствени противоречия…“ Значи ти ще преценяваш?
Пазителят попита:
— Най-заден, готов ли си да се обвържеш при същите условия?
Главите изсвириха възмутено.
— Предлагаш ми робство! С какво ще ме възнаградиш за рисковете и усилията? Аз поне щях да подаря живота на Луис Ву… Да, вярно, важи и в моя случай. Приемам.
Човекът не можеше да сдържи любопитството си.
— Кой си ти все пак?
— Досега не се нуждаех от име. Избери което ти хареса.
— От коя раса беше преди?
— На вампирите.
— Шегуваш се.
— Не.
Май пак се канеше да загуби съзнание.
Преди единадесет години Тила Браун бе заварила медицинския комплект към най-горния товарен диск от купчината. Наложи се да стане, за да стигне до него. Скърцаше със зъби, докато напъхваше подутата си ръка в диагностичния отвор.