Болката стихна веднага. Екранът му задаваше въпроси. Да, искаше да остане буден. Не, не можеше да попълни запасите от тези лекарства… Зловещо дълъг списък на изчерпани вещества.
Изпитваше илюзията, че се е лишил от цялата си дясна ръка. Други силни болки нямаше. Умът му се избистри, вече прехвърляше късчетата действителност и се опитваше отново да сглоби цяла картина от тях. Изведнъж се оказа на служба при пазител… Нали така се извъртяха нещата? И пазителят се обвърза — според договора трябваше да ограничава властта си над Луис Ву. А кукловодът вече имаше да изпълнява задължения и към двамата.
Чуваше разговора, но повечето думи не стигаха до съзнанието му.
— … необходима е спешна намеса… нашественици… отвъд Дъгата.
— Кораби на земната полиция и на Патриаршията — намеси се той. — Готов съм да се обзаложа.
Политиканите нямаше как да не подготвят нахлуване — такива си бяха по природа. Нали навремето описа подробно Пръстеновия свят за архивите на Обединените нации? Кхмий пък беше говорил с кзинтския Патриарх. Кои ли други сили знаеха за съществуването на колосалната конструкция?
— Дали няма кораби и от Флота на световете?
— Толкова крехки и зле защитени? — възкликна кукловодът. — Не може да са наши!
— Опасни ли са Властите, които спомена? — попита пазителят.
Най-задния веднага заяви, че заплахата е твърде сериозна. В мозъка на Луис вече играеха всякакви химикали. Не си направи труда да отговори.
— Вероятно ли е да се откажат от замислите си?
— Не. Мога да ти демонстрирам къде се крият звездолетите им — предложи кукловодът. — Те няма да участват в нахлуването. Дори твоят лазер с мощност на цяло слънце не би поразил най-далечните цели. Само бойни кораби без хипердвигатели ще правят опити за кацане.
— Покажи ми.
— Трябва да се намирам в своята пилотска кабина.
Луис се кикотеше наум.
Прикритият диск не прехвърляше същества от други раси. А Най-задния щеше да се озове зад непробиваема преграда.
Имаше ли вероятност човекът от буци да допусне това?
Пазител, произлязъл от вампирите. Той насили устните си да се раздвижат.
— С какво се храниш?
— Правя си каша от зеленчуци. Не съм вкусвал кръв от двадесет и осем фалана. Гладът ми не те заплашва с нищо.
— Добре.
Човекът затвори очи за миг, но чу ясно:
— Най-заден, първото ти нарушение на договора ще бъде и последното в живота ти. А сега ми покажи корабите на нашествениците.
Двуглавият издаде треперливо свирукане с басови обертонове. Клепачите на Луис сякаш се надигнаха не по своя воля, за да види как вместо танцуващите кукловоди се появяват въртящи се триизмерни карти.
Звездната система изглеждаше почти празна около Пръстеновия свят и засенчващите плоскости. Разноцветни светлини засияха далеч от конструкцията, ала много по-наблизо имаше десетки искрици. В такъв мащаб движението им беше незабележимо, обаче заемаха позиции, като че нашествениците съвсем наскоро се бяха открили взаимно.
— Трябва да се върна, за да защитавам Дъгата — натърти пазителят. — Ти идваш с мен.
Кукловодът трепна.
— Но нали можем да виждаме картите само ако сме в „Гореща игла на дознанието“!
— Видях ги вече. Ела. Луис остана сам.
Щом двамата изчезнаха, изображението се смени. В пилотската кабина сега имаше някаква триизмерна схема…
Стига ми толкова. Облегна глава на товарните си дискове и затвори очи.
Дремеше, без да се отделя от дисковете, защото ръката му все още беше в медицинския комплект. Понякога се килваше и се будеше за малко.
Прозрачната стена отзад откриваше дока на совалката — почти празен откакто Тила изгори апарата. Мъчеше се да си припомни какво още трябваше да има там. Разбира се, шкафове със скафандри и броня, също и резервни прехвърлящи дискове. Дразнеше го неясното впечатление, че Най-задния е направил някои промени през годините.
Вдясно и вляво стените чернееха. „Иглата“ си оставаше стисната в прегръдката на черен базалт — охладената магма, изсипана върху кораба от Тила Браун.
А зад предната стена се рееше мрежа от линии и точки, досущ като мравуняк, видян с дълбоко сканиране. Тайната на тази схема тормозеше Луис.
Две точки свързани, ония три също… По-нататък други десет. Оскъдно отбелязаният фон вероятно беше карта.
Най-задния явно се бе постарал да му покаже нещо важно.
Когато напънът в мехура му надделя над страха от болката, Луис си издърпа ръката и се заклатушка към тоалетната. Веднага стана очевидно, че все още имаше медицински проблеми. После изгълта цял литър вода. И хапна изискана салата за пръв път от единадесет години. Държеше вилицата с лявата ръка. Поне нямаше нищо против да изяде всичко, което намери по пътя.