Малко му олекна, когато огледа другата си ръка. Отокът беше спаднал, костите в китката като че си бяха на мястото.
Щом се отдели от машината за втори път, схемата отново привлече погледа му.
Прехвърлящи дискове!
Подсъзнанието му изглежда се бе потрудило. Картата показваше как ги е разположил Най-задния. Няколко бяха пръснати из милионите кубически километри на Ремонтния център. Имаше четири в „Гореща игла на дознанието“. Един точно до кораба. Двойната точка пък отбелязваше сондата за презареждане с гориво, останала в Града на тъкачите — вторият диск прехвърляше само водород.
Кукловодът му бе оставил схемата, за да я разучи. Луис се постара да я запази в паметта си, докато се чудеше какво все пак го е подтикнало…
Когато пазителят се появи върху прехвърлящия диск, в пилотската кабина отново танцуваха безчет кукловоди.
Човекът от буци държеше нещо в ръката си. Вдигна го към устата и духна, вторачил се в лицето на Луис. Прозвуча мелодичен звук — като от флейта.
Липсата на някаква по-особена реакция май не се хареса на пазителя и той прибра странния предмет. Прегледа Луис, както би го сторил шаман — опипваше тук-там, за да провери какво го боли.
— Скоро ще ти мине.
На пациента му бе хрумнало нещо.
— Онази кухненска стена може да ти направи кръв.
— Ти ще отпиеш ли пръв?
— Няма. Не съм вампир. А и Най-задния ще трябва да промени програмата… Не, почакай, ще опитам друго!
Извика виртуална клавиатура, обозначена на Речта на героите — кзинтския език — с точки и запетаи. Можеше да го разбира, макар и трудно. Прегледа обширното меню под изпитателния поглед на пазителя. „Вундерландска кухня“… Не. „Факирска кухня“. Така няма да стане. Да видим „Морски дарове“. Ето ги под кзинтското име на планетата — Шащ. „Меса“, „Напитки“. Следваха твърде много названия. Може би съчетанието — „Меса/Напитки“? Първите три гозби се оказаха супи със съставка „шрийм“. Точно това му беше нужно!
„Отмяна на забраните, наложени от законите на Шащ/Фафнир, Земята, Джинкс.“
По улея се плъзна колба, пълна с мудно плискаща се червена течност.
Пазителят я пое и светкавично хвана челюстите на Луис, сякаш ги стисна с клещи.
— Сега ще пиеш.
Луис покорно отвори уста. Човекът от буци изстиска лепкава струйка. Вкусът беше непознат, но веднага надуши миризмата. Нямаше как — преглътна.
Чак тогава пазителят надигна колбата.
— Учудваш ме. Защо реши да направиш кръв за мен? От единадесет години се хранеше с онова, което хванеше, или с ястия, предложени му от странни раси.
— Не съм гнуслив.
— Гнуслив си.
Всъщност в момента настина му се гадеше, но продължи упорито:
— Придържам се към нашия договор, а той изисква от мен да се грижа за интересите ти. Ти обаче току-що го наруши. Смятам, че не е редно и аз да пия човешка кръв. И ти го казах.
— Медицинският комплект няма какво повече да направи за теб, нали? Сега си слагаш скафандър. И идваш с мен.
— Скафандър значи. Къде отиваме?
Пазителят не отговори.
Луис посочи ухилен през прозрачната стена.
— Снаряжението за работа във вакуум е в дока на совалката. Мога да се озова там само с прехвърлящ диск. Двамата с Кхмий бяхме пленници на Най-задния.
— Нямахте ли договор?
— Тогава нямахме.
— Аз се научих да боравя с дисковете. Ела тук!
Пазителят вече вадеше от джобовете си инструменти, направени от твърда дървесина. Приклекна до диска и го надигна.
Луис не виждаше какво точно върши. Пръстите на човека от буци шареха твърде пъргаво. За миг в пилотската кабина на Най-задния се появи схемата… примига. После пазителят пусна диска, бутна Луис към него и го последва.
След унищожаването на совалката докът представляваше почти изцяло празно пространство. Покрай стените имаше шкафове със скафандри за хора, кзинти и кукловоди. А въздушният шлюз водеше към тунел през няколко кубически километра магма.
Луис се озърна и към шкафовете с оръжия, но не посмя да ги доближи. Извади прилепващ по тялото скафандър с дръпнати ципове на ръкавите и крачолите. Не смяташе да използва колан. Опита да се вмъкне и изохка от болка.
Преди да помоли за помощ, пазителят вече пъхаше внимателно недоизлекуваната му ръка в ръкавицата, след това я обездвижи с вратовръзката, послужила като турникет на Новака. Затвори циповете, завинти шлем върху пръстена на шията и включи кислороден обогатител. Изчакаха скафандърът да се нагоди към тялото на Луис.