После пазителят се зае с контролния модул на голям прехвърлящ диск за товари, а той започна да проверява всичко по задължителния списък: „Камера в шлема, подаване на въздух, обогатител, регулиране на въглеродния двуокис и изпаренията…“
Човекът от буци го изтика върху диска.
ДВАДЕСЕТА ГЛАВА
ИСТОРИЯТА НА БРАМ
Антиметеоритна защита, Ремонтен център, 2892 г. от н.е.
Картата на Марс се издигаше на повече от тридесет километра над Големия океан и представляваше плоска проекция на червената планета с център северния полюс, в мащаб едно към едно. Откъм външната страна на Пръстенов свят нямаше вдлъбнатина, която да покаяна къде се намира Картата.
Луис вече бе виждал огромни кухини в Ремонтния център, но в тази попадаше за пръв път. Пространството наоколо сякаш ставаше безмерно от гъстия здрач. На дълги прътове стърчаха устройства, напомнящи за скелети в кресла с подвижни клавиатури по страничните облегалки. А елипсовидната стена отсреща беше обзорен екран, висок десетина метра.
В звездната система на Пръстенов свят липсваха планети или астероиди. Създателите на конструкцията или ги бяха разчистили, или — използвали за строителен материал. Част от засенчена странична стена едва-едва блещукаше на черния фон. Усилената светлина правеше звездите твърде ярки на екрана, където примигваха и четири зелени кръгчета — бележещи курсори.
— Открих още четири — съобщи Най-задния. Намираше се до стена със струпани индикатори и превключватели. Най-сетне Луис разбра къде е попаднал — тази система изкривяваше магнитното поле на светилото. Бе зърнал холограма на залата преди единадесет години, когато кукловодът управляваше антиметеоритната защита.
Значи въздухът тук гъмжеше от спори на дървото на живота.
Изглеждаше доста спретнато, ако не се брои… Хм, виж ти.
Някакъв силует едва се различаваше в плътната сянка насреща. Застинал в заплашителна поза, прекалено тънък и остър на места. Аха — кости. Скелет на същество, готвещо се да нападне.
А около него май беше разпръснато в безпорядък чудновато снаряжение.
Има време и за това.
— Трябва да си довърша проверката на скафандъра — обади се Луис. — Незабавно ли имаш нужда от мен?
— Не. Най-заден, покажи ми другите четири кораба.
Никой миньор в астероидния пояс на Слънчевата система не би си позволил да издърпа във вакуум човек, който не се е уверил, че всички системи в скафандъра му работят надеждно. Грубост, дори гибелна небрежност. Дали пазителят бе разчел за частица от секундата всички показания на уредите? Или поставяше на изпитание готовността на Луис да рискува? А може би — сприхавостта му?
Най-задния бе стъпил върху един товарен диск. Издигна се на метър и устите му се протегнаха към някакъв контролен уред. Екранът сякаш връхлетя към оранжево, почти правилно кълбо, белязано с черни точки и запетаи. Кзинтски кораб, вероятно построен преди стотици години, много по-късно оборудван с хипердвигател.
Изображението се смени. Следващият звездолет изглеждаше тромав — дълъг, бавно въртящ се около оста си лост с мехур накрая. Луис не разпозна чий е.
После се появи чудато сивочерно тяло, подобно на болен картоф, видян през мъгла.
— Създателите на Пръстеновия свят са оставили само най-отдалечените комети — обади се кукловодът. — Може би са прекалено много, затова не са ги почистили докрай…
— Запас от въздух — отсече пазителят. — За да възстановяват загубите от атмосферата над страничните стени.
— … Да, вероятно. Сега виж тук…
Мигащият зелен курсор обкръжи кратер върху прото-кометата. Дълбокото сканиране показа неясна структура под ямата.
— Коя раса е построила това? — попита човекът от буци.
— Трудно е да се прецени. Всички минни разработки имат такъв вид — приличат на коренова система. А тук…
Пак въртящ се лост, но видян отстрани. Познати планетарни апарати с късички крилца се бяха налепили навсякъде по него.
— Тези са на Обединените нации — властта в света на Луис Ву.
Луис тъкмо бе привършил проверката. Оказа се, че при нужда скафандърът ще поддържа живота му седмици, ако не и месеци наред.
— Добре. Сега е мой ред — изрече пазителят.
Стъпи върху друг товарен диск и се издигна. Деформираните му ръце пипаха вещо и пъргаво за разлика от неуверените действия на кукловода. Втори екран показа слънцето затъмнено до поносим блясък.
Минаха няколко минути. Изведнъж от светилото се изстреля ярък шнур и започна да се изкривява в магнитното поле.
— Доколкото разбирам, каниш се да ги изтребиш — подхвърли Луис.