— Съгласен съм — отзова се веднага Най-задния. — Те са нашественици.
— Такива бяхме и ние.
— Вярно. Ти здрав ли си вече?
Луис раздвижи пръстите на провесената си ръка.
— Оздравявам. А и няма особено значение, ако ще се пъхам във вълшебния ти автолечител. С какво се занимавахте тук?
— Унищожихме шест големи звездолета и цял флот от тридесет и две совалки. Те бяха най-близо до слънцето, напълно уязвими. А тези, последните, са толкова далеч, че най-много да ги вбесим, като ги обстрелваме. Склонен съм напълно да пренебрегна инсталацията в кометата. Само ще кипнем малко лед. Открих и кораб на Аутсайдерите на една още по-отдалечена комета…
— Тандж! Ей, човек от буци, да не си гръмнал и техен кораб?
— Най-задния настоя да не го правя.
— Чудесно. Много крехки създания са, но пък разполагат с технологии, които дори не бихме могли да опишем на нашите езици. Впрочем нямат нужда от нищо, което ние притежаваме, а каквото поискат, купуват си го. Напълно безсмислено е да навредиш на Аутсайдер.
— Харесваш ли ги?
Малко изненадващ въпрос.
— Да — призна Луис.
— Какво търсят тук?
Той вдигна рамене в скафандъра си.
— Космосът е пълен с планети, но има само един Пръстенов свят. Аутсайдерите са любознателни.
Протуберансът се удължаваше все повече.
— Провери и ме укори, ако има за какво — обърна се пазителят към Най-задния.
Пръсти като нанизани на връв орехи заиграха по стената. Кукловодът наблюдаваше.
— Всичко е наред — заяви след малко.
Гледката някак предразполагаше към отпускане и леност. Трябваше да минат часове, докато слънчевото изригване придобие необходимите характеристики. Лазерният ефект на свръхпрегряване също щеше да продължи няколко минути. А със скоростта на светлината би се движил още много часове до мишените.
Луис мислено си поигра с идеята да спасява някого в последния момент и я захвърли небрежно.
Не дължеше нищо нито на Обединените нации, нито на копоите им. Нищо не го подтикваше да брани и кзинтските кораби. Невъоръжен и ранен не би могъл да се изправи срещу пазител, произлязъл от която и да било хуманоидна раса. Съзнаваше, че ще е голям късметлия дори да опази живота си, щом отново се бе забъркал в този прастар танц на борбата за надмощие.
Договорът също не изискваше от него да спасява жертвите на човека от буци. Пък и корабите наистина бяха нахлули със завоевателски цели.
— Посочих му една наблюдателна станция, оставена от моята раса — сподели Най-задния. — И без това сега на власт е фракцията на консерваторите. Няма да им липсва.
— Предполагам. Човеко от буци, изкушавам се да те нарека Дракула — в чест на архетипа на всички измислени вампири в моя свят.
— Тогава угоди на прищявката си.
— Не. Пошло е. Ти си пазител, първичната движеща сила сред вампирите. Нека да те наречем Брам. Би ли ми казал вече какво искаш от мен?
— Онова, което ще е най-добро за моята раса. Вампирите са изложени на три заплахи и всяка от тях е опасна за всички по Дъгата, включително и за вас. — Човекът от буци не откъсваше погледа си от лицето на Луис, докато говореше. — Първо, ако вампирите се размножат прекалено, изтребват твърде бързо плячката си. Разумните раси биха имали сериозен стимул да измислят как да се отърват веднъж завинаги от тях. Затова аз не искам нито една вампирска разновидност да привлича вниманието към себе си. Вие пък едва ли ще пожелаете ние да плъзнем навсякъде.
— Нима ти си помагал на унищожителите на вампири? А, не, това вече е налудничаво. Нали те също са от твоята раса?
— Не, Луис, не са от моята. По Пръстеновия свят има може би стотина вида вампири, някои от които се различават много помежду си. — Ясно. А коя част от него обитава твоята раса? Брам се престори, че не е чул въпроса.
— Луис, уверявам те, че с нищо не съм помогнал за съюзяването на няколкото вида в похода им срещу Здрачното леговище. Но те намериха елегантно решение на проблема си, нали?
— Ъхъ…
— Сега за втората заплаха. Нашествениците от космоса застрашават самото съществуване на Пръстенов свят.
Луис кимна.
— Един междузвезден боен кораб като нищо може да запрати някой метеорит по структурата. Тъй че внимавай за подозрително доближаващи се комети.
— Третата заплаха са самите пазители заради битките помежду им, в които не се спират пред употребата на всякакви оръжия.
— Добре де, а с колко пазители имаме да се разправяме в момента?
— Трима или повече са заети да възстановяват инсталациите по страничните стени. Наглед задачата поглъща цялото им внимание, но се налага да ги държа под око.
— Знаеш ли от кои раси са произлезли?