Горе ширината бе достатъчна само колкото да минат возилата.
— Обърнете оръжия надясно и в посоката на въртене — посъветваха ги стражите. — Вампирите идват оттам.
Водачите завъртяха колите си и се събраха да обсъдят положението. Кей попита:
— Уонд, Ант, какво ще кажете да стреляме с шрапнел? Вампирите често прииждат скупчени.
— Ще накараме великаните да ни съберат камъчета — предложи Антрантилин. — Трябва да пестим снарядите. Ще се наложи да стреляме и с ръчните си оръжия. Да се разположим ли по-нашироко по стената?
— Великаните предпочитат да е така — съгласи се Уондернотий.
— Аз също — не се възпротиви Кейуербримис.
— Нали имат арбалети? — намеси се Валавиргилин. — Защо се тревожат толкова? Вярно, не са с далекобойността на нашите оръжия, но ще поразяват вампирите, преди да вдишат уханието им.
Водачите се спогледаха. Ант вдигна рамене:
— Тревопасни, какво да ги правиш…
— Не си прав! — възрази Уонд. — Навсякъде ги смятат за страховити бойци.
Никой не пожела да добави нещо.
Колите на Уондернотий и Антрантилин се отдалечиха от средната. Станаха почти невидими в здрача и дъжда, преди великаните да им посочат най-подходящите места.
— Барок, ти ще си на оръдието — заповяда Кей. — Гледай пистолетите също да са ти под ръка. И аз ще стрелям с пистолети. Форн, ти ще презареждаш. — Твърде млада беше, за да й поверят нещо по-сериозно. — Старша, огнехвъргачката ли предпочиташ?
— Изобщо няма да стигнат толкова наблизо — усъмни се Валавиргилин. — Но хвърлям надалеч и точно.
— Добре, значи и ръчните бомби са за теб. Дано можем да използваме огнехвъргачката. Няма да е излишно, ако покажем още един начин за употреба на спирта. Великаните и без това не се нуждаят от нашето гориво, защото сами си теглят каруците. Впрочем вампирите са лишени от разум, нали?
— Поне онези, дето са по-наблизо до Средищния град.
— Повечето раси ги смятат за животни — обади се Форн.
— Старша, а те как нападат? Всички заедно ли?
— Само веднъж съм се сражавала с вампири.
— Значи с един път повече от мен. Но съм слушал истории за тях. Как беше?
— Единствена аз оцелях — натърти Вала. — Кей, научи ли достатъчно от чутите истории, за да използваш кърпи и спирт?
Споменатият сви вежди.
— За какво говориш?…
… а Вала извъртя рязко глава, щом чу басовия вик на един от стражите.
Навсякъде тегнеха плътни сенки, чуваше се звук като тихо свистене на вятър в опънати въжета, също и шепотът на стрелящи арбалети. Тревопасните великани внимаваха да не хабят напразно стрелите. Куршумите също не бяха безкрайно много, особено след като наблизо нямаше някоя обвързана в търговията раса, която да попълни запасите при нужда.
Вала още не виждаше нищо. Тъмнината сигурно пречеше и на грамадните бойци, но пък тази равнина беше домът им. Отново изсъска арбалет, блед силует се изправи рязко и рухна в тревата. Вятърът се засили… само че не беше вятър…
А песен.
— Гледайте за бели тела! — ненужно подвикна Форн. Кей стреля, смени пистолетите, пак се прицели и натисна спусъците.
Добре, че бяха раздалечили колите. Блясъците на изстрелите заслепяваха. Вала се почуди какво да стори, докато остатъчните огнени кълба полека гаснеха в ретината й. Накрая се пъхна под колата и придърпа при себе си огнехвъргачката и мрежата с ръчните бомби. Корпусът над нея щеше да предпазва поне малко очите й.
А какво ли ставаше с оръдията?
Наоколо стреляха трескаво. Зрението й се възстановяваше. Ето, различи блед силует на хуманоид. И още един. Вече виждаше двайсетина! Един падна, другите се отдръпнаха. Повечето сигурно бяха извън обсега на арбалетите. Песента на вампирите просто й късаше нервите…
— Стрелям — предупреди Барок.
Този път успя да си затвори очите навреме.
Окосените почти до пръстта стръкове трева тлееха, но нямаше как да се подпалят. Тя преброи шест белезникави трупа… не, осем. Още трийсет-четирийсет вампири стояха по-нататък, изложени на огъня от пистолетите.
Защо ли бойци, въоръжени дори само с арбалети, трябваше да се боят от тези същества? Ами най-малкото защото никой никога не бе виждал толкова вампири, събрани на едно място!
Необичайно, дори налудничаво. Как успяваха да се изхранят?
Нейната търговска група бе намерила смъртта си до една полупорутена кула в изоставен град преди четиридесет и три фалана. Сблъскаха се само с петнайсетина вампири и убиха не повече от осем. Спътниците й загинаха до един, а самата тя бе спасена от чудновата случайност.