— И не започнахте схватка за последните корени преди това?
Така е. Вампирите нямат съзнание. Затова пазител от тази раса започва всичко отначало — свръхумен след прераждането си, без да му пречат предразсъдъци, някогашна вярност или обети. Ако някой хуманоид не може да има пазител от своята раса, следващият му най-добър избор е бивш вампир.
Все пак сте щели да се вкопчите един в друг за последния корен… Луис не изрази гласно съмненията си. Не знаеше дали е прав.
— И сте намерили онзи стар пазител. Как? Защо се сражавахте с него?
— За да определим кой ще закриля най-добре Дъгата и всичко по нея.
— Той се е справял чудесно дотогава, нали? По негово време сигурно са възниквали и загивали цели раси, цивилизациите обаче са процъфтявали, докато…
— Двамата с Ана го победихме. — Брам се озърна. — Най-заден, докъде стигнахме?
Луис пак се взря в сумрачния скелет. Досещаше се чии останки вижда.
— Как го докопахте? Та той е бил на осемдесет хиляди фалана!
Почти един милион завъртания на Пръстеновия свят. Двадесет хиляди земни години.
— Толкова време, а вие сте го убили…
— Принудихме го да дойде тук. Най-заден!
— Насочих антиметеоритната защита към трите мишени — докладва кукловодът отгоре. — Още минимум два часа не бихме могли да проверим резултатите. А ще изминат най-малко три, докато инсталацията в кометата забележи попаденията и предприеме нещо. Останалите няма как да се отместят от линията на лъча — какво би ги предупредило по-бързо от скоростта на светлината?
— Мнението ти за моя избор?
— Ние предпочитаме да постигаме целите си, като даваме на другите раси каквото те искат.
— Луис Ву, очаквам и твоята реакция.
— Започна нещо, което не ти е по силите да спреш. Нападна два бойни флота… или три, ако включим и Флота на световете. Брам, политическите структури също остаряват и издъхват, но информацията вече не се губи. Имаме прекалено съвършени средства за съхраняването й. Някой ще се опитва да пробие защитата на Пръстенов свят, докато в тази Вселена има протони.
— Значи и пазител ще бди над Дъгата, докато има протони!
— Може би е нужен не само един. Нашествениците не се стремят единствено да завземат огромна територия. Ще човъркат, ще променят и накрая сигурно ще повредят нещо. Както Строителите на градове са свалили двигателите за корекция на орбитата, за да имат наготово междузвездни кораби.
Луис млъкна, но човекът от буци явно очакваше още, затова той добави:
— Мисля, че е грешка пазител-вампир да се заеме с това.
— Такъв имате. И съпротивата срещу него може да се окаже още по-ужасна грешка…
Не продума, предъвквайки мислите си. Брам извади нещо от своя елек. И то беше издялано от дърво, но по-голямо от предишната флейта. Звучеше дълбоко, наситено, а пръстите на пазителя почукваха ритмично по инструмента. Мелодията уталожи раздразнението на Луис.
Изчака печалното свирукане да свърши и заяви:
— Имаш нужда от следяща система извън Пръстеновия свят. Антиметеоритната защита зависи от слънцето и не може да порази нищо, което се крие под основата на конструкцията.
— Ела! — заповяда Брам. — И ти, Най-заден. После ще се върнем да проверим дали някой ни се е изплъзнал.
Пръстите му се усещаха както ако бръкнеш в чувал с мраморни топчета. Дърпаше с неустоима сила. Луис по неволя закрачи бързо. Само се обърна да погледне приведения заплашително скелет. После пазителят го бутна към прехвърлящия диск.
Попаднаха в дока на совалката.
Човекът от буци му помогна, като пазеше ранената му ръка и внимаваше да обърне скафандъра така, че никакви полепнали спори да не се разнесат из въздуха. Но къде ли беше кукловодът?
Брам го дръпна към другия диск и те се прехвърлиха в каютата на екипажа. На Луис и през ум не му минаваше да се съпротивява. Как ще се мери с такава мощ…
Пазителят клекна пред една гладка стена.
— Най-задния извикваше оттук образите в своята кабина. Да проверим дали съм го наблюдавал внимателно.
Извади от джобовете дървените си инструменти и се захвана за работа.
Светна схемата на прехвърлящите дискове.
После изглед от Града на тъкачите.
В това време кукловодът се появи в дока, а след секунда беше при тях.
— Моля да ме извините, че се забавих.
— Проверяваше колко сигурни са предпазните ми мерки, нали? — изгледа го Брам. — Сега събуди кзинта. По-късно ще искам да следя отблизо местата по страничната стена, където пазители възстановяват двигателите. Изпрати натам сондата си за презареждане.
Най-задния прочете данните по екраните на автолечителя, натисна нещо и отскочи, щом капакът се надигна.