Новака се изправи с едно пъргаво движение, готов да се изпречи срещу цяла армия.
Човекът от буци вече държеше в ръце лазерното фенерче и променливия нож, макар Луис да не го бе видял как си бърка в джобовете. Брам се увери, че кзинтът се е успокоил, и попита:
— Новако, ще поемеш ли задължения към мен съгласно условията в договора на Луис Ву?
Младокът се извъртя и потърси с поглед посочения му от неговия баща наставник.
— Да се съглася ли?
Луис преглътна напиращите възражения.
— Да.
— Приемам условията на договора.
— Излез от автолечителя.
Новака се подчини, Брам веднага отведе Луис към грамадния отворен ковчег и му помогна да се настани вътре.
Най-задния беше зает с друго. Шарени точки и дъги се преливаха и въртяха в пилотската кабина като отговор на издаваните от него напеви. Изведнъж той засвири фалшиво.
— Сондата!
— Казвай — подкани го пазителят.
— Погледни! Свалили са прехвърлящия диск от сондата! Почакай малко… — Кукловодът почукна с едната си глава по стената. Сега вместо от камерата на частично потопената сонда те вече гледаха от мрежовото око в скалата. — Ето го!
Устройството за телепортация лежеше на брега до Дома на Съвета.
— Никой не се и опитва да го скрие — обади се Луис от автолечителя. — А малкият диск с деутериев филтър още ли е в носа на сондата?
— Да.
— Чувствам се едва ли не поласкан. Някой иска да се завърна.
— Това е кражба!
— Е, да. Само не издребнявай. По-добре върни сондата тук и монтирай друг диск на корпуса. Новако, сега Най-задния ще ти прочете договора. Не се опитвай да навредиш на никого от двамата. Събудете ме, когато машината приключи с мен. Кухнята-робот може да изхрани един кзинт, както и пазител-вампир. Ще се справиш ли с положението?
— Да.
— Хубаво.
Не без сериозни опасения Луис се отпусна в кухината. Капакът над него се затвори.
ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА
УРОЦИ ПО ФИЗИКА
Станция на въздушните шейни, 2893 г. от н.е.
Видяха го няколко дни преди да стигнат там. Черна линия, изпъкваща ясно пред неизмеримо по-далечната дясна странична стена.
Доближаваха и линията постепенно се превърна в огромно изкуствено съоръжение, извисяващо се над пустинята — площадка с някакви скупчени форми отгоре.
Накрая червенокожите започнаха да различават и лъчи дневна светлина между опорите на градежа. Уорвия се увери, че това е целта на нощните хора… и гробището на Народа от пясъците.
Пътуваха през суша ви земи. Пясъкът явно не се отразяваше добре на мотора. Преживяха няколко гладни дни, преди да се натъкнат на Народа от пясъците.
Бледите широки одеяния правеха тези хора трудно забележими. По дванадесет дребни стегнати добичета теглеха каруците. Оказа се, че племето се храни с плътта им. Месоядна раса! И червенокожите, и мършоядите живнаха изведнъж.
Подариха на домакините си топове плат, които бяха взели от града над Здрачното леговище. Обитателите на пустинята заклаха две от животните си за пиршеството. Хората от различни раси си размениха предания и истории, доколкото можаха да се разберат. Само Каркър сред Народа от пясъците знаеше добре търговското наречие и превеждаше на останалите от племето.
За ришатра не бяха нужни думи, стигаха и жестовете. Без торбестите си роби местните хора се оказаха дребни и жилави, ниски като събирачите, но с по-широки торсове, тънки крака и ръце.
Арфиста и Тъжната флейта останаха през това време в товарния корпус на колата.
Потеглиха, щом се зазори.
Уорвия се безпокоеше, че мършоядите прегладняват. Но целта беше близо.
Още към средата на следобеда пристигнаха.
Древен път с навят по него пясък се издигаше около основната колона на площадката. Три равномерно разположени издатини стърчаха от средата на съоръжението. Краищата им бяха клиновидни платформи, които висяха над земята без никаква опора.
Горе имаше цяла джунгла от стълбове, метални релси, макари и въжета. Покритите постройки изглеждаха тъй, сякаш някой се е сетил да ги добави доста по-късно. Бяха пусти и овехтели от пясъчните бури — складове, трапезария, странноприемница. В колоната намериха дълбок кладенец с чиста вода.
На една от широките пътеки между сградите Народът от пясъците оставяше мъртъвците си. Личеше, че го правят от много поколения. Виждаха се стотици оглозгани от вятъра скелети. Десетина приличаха повече на мумии. Плътта на последните още не беше изсъхнала.
— Точно както Каркър ни описа мястото — промълви Сабарокареш. — Уорвия, а той обясни ли ти…