— Знам как да намеря леговището на пискуните. Народът от пясъците не ги яде, но казах на Каркър, че за нас ще бъдат подходяща храна.
— Откъде знаеш?
— А имаме ли избор? Трябва да са срещу посоката на въртене спрямо погребалната площадка…
Тя се обърна и млъкна изведнъж. Само на трийсетина крачки от тях равнината се превръщаше в хаос от подутини, сякаш се намираха пред миниатюрни руини на град.
— Няма да будим нощните хора — реши Сабарокареш. — Нека се наспят, а после носовете им ще ги отведат безпогрешно при храната.
Оставиха колата горе, но не прекалено близо до подведените трупове. Отидоха да проверят леговището на пискуните.
Не беше най-необичайното нещо, което Уорвия бе виждала досега, но все пак изглеждаше доста странно.
Стотици плоски могилки, сякаш полуразтопено от горещината селище, но построено от хора, високи една стъпка. На стените срещу средата на леговището имаше отвори.
Когато убийците на вампири доближиха могилките, през дупките се изсипа цяла армия и зае позиция.
Уорвия прецени на око, че един пискун ще й стигне за цял ден. Муцуните им издаваха животинска тъпота. Изпълзяваха на четирите си лапи, после се изправяха, протегнали към натрапниците нокти, по-подходящи за копаене, отколкото за нападение. Разпищяха се гръмко и гневно. От шума я заболяха ушите.
— Имаме нужда от тояги — подсказа Форн. Тегър завъртя глава.
— Ако ги налетим и започнем да ги налагаме, ще се струпат, за да ни повалят, и ще ни довършат. Там, където оставихме колата, има колкото искаш въжета. Май зърнах и една мрежа…
Стражите отново излязоха да бранят леговището. Барок и Тегър метнаха мрежата. Беше здрава и груба, очевидно предназначена за тежки товари. Повечето пискуни изпълзяха изпод нея и се хвърлиха в атака. Червенокожите и търговците побягнаха, дърпайки я. Като се отдалечиха, спряха да я омотаят около останалите вътре безпомощни стражи. Останалите се отказаха да ги преследват, нададоха пронизителни вопли и се прибраха.
Уловиха четири едри животинчета.
Червенокожите се нахраниха веднага, а търговците се заеха да сготвят своя дял на огън, преди сянката да е закрила светилото. Скоро и нощните хора излязоха от колата, огледаха се и тръгнаха към мъртъвците. Уорвия и Тегър се вмъкнаха в товарния корпус да спят.
— Повечето са съвсем изсъхнали — сподели Арфиста сутринта. — Не са подходящи дори за гладни времена. А и са умрели от старост. Народът от пясъците изглежда живее добре и се радва на чудесно здраве. Все едно, имаше и…
— Един пастир — довърши Тъжната флейта. — Май беше смазан от собствения си добитък. По принцип ние рядко оставаме гладни.
— Радваме се за вас — смънка Уорвия.
Показалото се късче от слънцето ставаше твърде ярко за нощните хора. Те се свряха дълбоко навътре под навеса, докато другите се наслаждаваха на лъчите и чакаха утрото да се постопли.
— Разпитахме хората от пустинята — обади се Форанаидлай. — Живеят наблизо, но не знаят нищо за това място. За тях то е само гробище.
— О, още много може да се каже за него — увери я Арфиста. — Сега е необходимо да качим колата и да я закрепим здраво. Четиримата ще имате нужда от храна за пет дни…
— Тук ви напускаме — прекъсна го Сабарокареш.
Двамата червенокожи и без това знаеха, че мигът за раздяла е настъпил.
— Благодарим ви, че останахте толкова дълго с нас — промълви Уорвия. — Щяхме да изглеждаме странно — пастири, каращи кола на Народа на машините. Променихте ли плановете си?
— Ще се върнем наляво, без да бързаме. Ще разменяме знания и интересни истории срещу храна. Ще учим племената, през чиито земи минаваме, как да произвеждат гориво. — Барок стисна ръката на дъщеря си. — Когато отново се върнем при своите, ще сме достатъчно богати, за да има Форн подходяща зестра.
— И ние искаме да ви благодарим за уроците — изрече Тегър нерешително.
Момичето му се ухили похотливо.
— Схватлив ученик си! — Стрелна с поглед баща си. — Е, някои неща още не сме обсъждали…
— Ухажването — подсказа Барок.
— Да. Не забравяйте, че повечето раси си имат свои ритуали на ухажване. Не се опитвайте да налучкате какви са, придържайте се към своите си. Така ще ви е по-удобно, а за другите — по-забавно.
— Ние не отделяме много време за ухажване — обясни Тегър. — А и първо преговаряме. Сигурно отстрани изглеждаме студени или свенливи.
— Хм, вярно си е…
Тъжната флейта се намеси решително:
— Не бива да протакаме. Барок, Форн, ще ни помогнете ли да качим колата, преди да си тръгнете?
— Непременно. Имаме храна, не бързаме. Какви са намеренията ви?