— Колата трябва да бъде закрепена неподвижно на возилото в края на дясната издатина.
— Това возило ли е?!
Говореха за една от трите дълги въздушни платформи. Покривът беше прозрачен, а основата — пет пъти по-широка от колата. От пода се издигаха множество яки алуминиеви дъги, малко по-дебели от Тегър.
Разположиха колата по средата. Двамата мършояди даваха наставленията си изпод навеса. Другите вързаха превозното средство с толкова въжета, стегнати и около дъгите на платформата, че сякаш никаква сила по Дъгата не би могла да го помръдне. Сетне изопнаха въжетата с макари.
По пладне привършиха работата. Барок и Форн започнаха да се готвят за пътешествието си.
— Не е зле да вземете повечко храна. Да опушим ли още пискуни? — предложи Тегър.
— Благодаря ти. Вече измислих как ще ги носим.
Барок ги отведе при находката си — извита в краищата плоскост с дължина три човешки ръста и широка два. Вдигна я без никакво усилие.
Уорвия се ухили.
— Какъв късмет! Можете да я теглите.
— Да. Но първо да се погрижим и за вас.
Стражите изскочиха и преградиха пътя към леговището.
Четиримата метнаха мрежата. Уловиха повечето дребосъци, усукаха края и я извлякоха настрани.
После забиха в земята ръба на плоскостта, натиснаха с всички сили и я подпъхнаха под ронещата се песъчлива пръст. Вече имаха част от котилото на пискуните върху поднос.
Стражите се измъкваха един по един от мрежата. Гледката ги подлуди. Струпаха се трескаво в леко повдигнатата част от леговището, сякаш за да не им бъде отнета поне тя. Останалите се подредиха в дъга и заврещяха.
Натежалата плоскост не се буташе лесно, но успяха да я вдигнат с макари върху площадката. Местещите се лостове им дадоха възможност да я прехвърлят върху колата. С още малко усилия издърпаха плоскостта изпод голямата купчина земя и могилки.
В мрежата бяха останали четири животинки. Извадиха ги, убиха ги, почистиха месото и го опушиха над огън от дървени парчетии, които Барок домъкна от някаква схлупена сграда. Бащата и дъщерята пиеха неспирно вода, докато не им се издуха коремите. Тръгнаха малко преди здрачаване.
Уорвия и Тегър си поприказваха с нощните хора, които бяха излезли да огледат как е закрепена колата.
— Всъщност предполагахме, че и вие ще ни напуснете — промърмори Арфиста, взрян в смалилите се до точици Барок и Форн.
Народът от пясъците им бе обяснил как да намират други племена. Двамата от Народа на машините можеха да пътуват нощем от едно селище до друго, докато навлязат отново в по-богати на вода земи.
Къде ли ще са попаднали дотогава червенокожите, питаше се Уорвия.
Тя се обърна към мършоядите:
— Пастирите скитат неуморно. За нас не са нищо двайсетина пеши прехода. Където и да се заселим, слуховете и въпросите ще ни застигнат. Не умеем да се измъкваме с лъжи. Трябва да се отдалечим още повече. Предпочитаме да живеем, без да отговаряме на въпроси.
Тегър добави:
— Малко време мина, а правихме ришатра с търговци, със стопани на сушавите земи, с хора от пустинята…
Уорвия не забравяше, че нейният опит е още по-богат. Не понечи да спомене за това, нито пък Арфиста се заяде.
— Не и с племето от мочурищата, нито пък с мършояди — ухили се той. — Ама че сте капризни!
Уорвия сведе очи. Ришатрата вече не я притесняваше, но двамата с Тегър не можеха да се насилват…
— И то без да ни подтиква вампирското ухание — продължи червенокожият. — Просто ни обзе някакво желание да търсим нови преживявания… или поне мен!
— Аз също мисля така — потвърди Уорвия. — Партньори сме и сега, но не само един с друг. Не се съмнявам, че можем да заживеем отново както преди…
— Затова обаче трябва да сме далеч от слуховете за двамата червенокожи, които не отбягвали ришатрата с почти никоя раса по пътя си! Оставихме зад гърбовете си империята на Народа на машините. Още малко…
Уорвия промълви:
— Казахте, че ще пътуваме пет дни с това нещо. Как се движи то?
Мършоядите се заеха да затворят задния край на огромния прозрачен покрив. Тя веднага започна да се чувства неуютно в затвореното пространство. Тревожеше се и че не знаят къде ще попаднат в края на краищата.
Вече си мислеше, че няма да дочака отговор. Но Арфиста отвърна:
— Ето така се движи.
Натисна един лост; за да го помръдне, напрегна мускулите и на ръцете, и на гърба си.
Платформата се отдели. Движението започна толкова плавно, че едва се забелязваше, но нямаше съмнение — потеглиха.
— Е, докъде смятате да стигнете? — не мирясваше Тегър.
— Лесно ще надбягаме слуховете, от които се боите — ухили се мършоядът.