Тъжната флейта пак обиколи колата.
— Барок ли се постара така? Превъзходно! Тегър, Уорвия, слушайте ме внимателно — намерението ни е да се доберем до страничната стена. Можете да слезете още при първото спиране или да продължите с нас, а на връщане да си изберете нов дом.
Червенокожият се засмя изумен.
— Ще умрете от старост, преди да зърнете отблизо страничната стена!
— Ясно, значи ще се разделим при първото спиране — сговорчиво предположи Арфиста.
Тъжната флейта забърбори ядосано на техния чудноват език. Партньорът й отвръщаше през смях.
— Тя иска да бъдете с нас — осведоми червенокожите след малко. — Смята, че е по-благоразумно да пътуваме с хора, които могат да виждат на дневна светлина.
— Ние се стремим само да напуснем териториите, достъпни за търговската империя — напомни Тегър.
— Тръгнете си, когато пожелаете. Но първо помислете! Заели сме се с нещо много сериозно. Ще се качим До пръскащите планини, може би и отвъд тях. Никой червенокож пастир не е извършвал такъв подвиг досега. Ще имате толкова за разказване, когато си изберете дом, че дори не бихте се сетили да споменете за ришатра.
Пустинята се точеше назад край тях. Уорвия попита:
— А на какво се возим сега?
— Създадено е от Строителите. Само бях чувал за тези въздушни шейни. Нощните хора ги отбягват, използваме ги единствено при крайна нужда. Но ние имаме и разрешение, и указания какво да правим.
— А бързината им?
Околността отминаваше все по-стремглаво. Отзад площадката се бе превърнала в неясно петънце. Вече се чуваше шум като от вятър, свирещ край яка стена.
— Доста са бързи. Ще бъдем в подножието на пръскащите планини след пет дни.
— О, не!
— Така ми казаха. Но първото спиране е само след три.
— Боя се…
От скоростта Уорвия не виждаше добре земите, през които минаваха. Очите я наболяваха.
— Има линии под повърхността. Начертани приличат на пчелна пита. Те задържат въздушните шейни. Спирането е възможно единствено в точките, където линиите се събират.
— След три дни — повтори Тъжната флейта.
Далеч в пустинята се появи и изчезна керван от хора и животни — толкова светкавично, че Уорвия не успя да — разпознае расата, към която принадлежаха хуманоидите. А въздушната шейна се ускоряваше неспирно.
Металният товарен корпус миришеше на мършояди. И трепереше лекичко от огромната скорост. Уорвия се притискаше към Тегър в тъмата, не й се говореше за света отвън. Прегръщаха се още по-трескаво заради страха. Поне за малко тя забрави къде е. После пожела да чуе гласа на спътника си, за да не слуша шепнещия звън на движението.
— Какъв беше Каркър? — попита я той.
— Силен. Чувствах се особено в прегръдката му. Имаше непривично тяло.
— Къде, тук долу ли?…
— Не. Беше широк и в раменете, и в хълбоците. А долу всички май сте еднакви. Много приказливо беше настроен, искаше да упражнява търговското наречие.
— Само си бъбрихте ли? Тя се изкиска.
— Не, правихме и ришатра. Беше му за пръв път. Представи си, аз го учих!
— А каза ли му…
— Разбира се. Единствената от червенокожите, която практикува ришатра, а пък е негова за цялата нощ! Той се зарадва. Ти с коя беше?
— С Хен… С Ханшиърв. Помъчих се да запомня името правилно. Сещаш ли се — високата, на ръст почти колкото мен? — Двамата се засмяха. — Вдовицата на предишния вожд, но е на моя възраст. Е, нямаше на какъв език да си приказваме. Опитахме как ще е на тъмно, но така и не можехме да се разбираме с жестове и посочване. Затова излязохме отвън, под светлината на Дъгата.
— Чудя се дали нощните хора са гледали.
— И аз се питах същото.
Шепотът на неестествената бързина проникваше в ушите… и в главите им.
Задрямаха. Когато се увериха, че няма да заспят, пак се вкопчиха един в друг. И отново се помъчиха да потънат в унес. По някое време пролуката под вратата засия в бяло. Уорвия попита:
— Гладен ли си?
— Да. Искаш да излезеш ли?
— Не.
Вратата се отвори и пропусна светлината на утрото. Мършоядите се вмъкнаха в товарния корпус и затвориха.
— Много път изминахме — промълви Арфиста. Тегър долови в гласа му и облекчение, и умора. — Вие двамата как сте?
— Страхуваме се — призна Уорвия. А Тегър попита:
— Не трябва ли някой да управлява въздушната шейна?
— Движи се само по линии дълбоко в основата от скрит — успокои го Тъжната флейта. — Няма опасност да се отклоним нанякъде.
— Е, дори да се блъсне в нещо, при такава скорост изобщо няма и да усетим смъртния си миг…
— Ще свикнете.
— Защо си толкова уверен?
Арфиста само изръмжа, а мършоядката промърмори: