… Ковчег!
Луис, се опита да избута капака, но проклетията не се поддаваше толкова лесно. Присви колене към корема си, за да тласне с крака, после изскочи като гмуркач от вода. Претърколи се по пода и зае защитна стойка.
Чак сега си спомни, че не беше в ковчег, но адреналинът кипеше в кръвта му — достатъчно добра причина да се поразкърши. Какво ли бе ставало тук, докато автолечителят е скърпвал наново организма му?
Глезенът го болеше. На излизане се удари в някакъв ръб. Всъщност — беше му все едно!
Най-много го учудиха усещанията за собственото му тяло.
Едва навършили двадесет години. Луис Ву и десетина негови приятели бяха започнали да си пускат древна програма за обучение по бойни изкуства. Неколцина се отказаха, когато програмата поиска от тях да се ритат и удрят с юмруци дори по лицата. Луис прояви повече инат и се занимаваше цели десет месеца с тази игра на смърт. Накрая все пак му омръзна, а оттогава бяха се източили двеста години…
Но в момента не се чувстваше като пациент, събудил се от упойка след операция, а по-скоро се оприличаваше на боец насред йогацу, в което победата му е сигурна. Настръхнал от сила, претоварен с адреналин.
Страхотно! Да идват насам, всички накуп! Движение!…
Извъртя се и осъзна, че е с голи ръце.
Вторачи се в предната стена на каютата — някаква скалиста местност отминаваше назад с такава скорост, че беше невъзможно да различи подробности. „Иглата“ май фучеше като свръхзвукова играчка за безумци, и то на метри над земята…
Аха, това е само изображение! Нямаше опасност канарите да я смачкат на пихтия. Черният базалт вляво и вдясно, както и докът на совалката под него си оставаха неподвижни.
Видя какво бе ритнал неволно на излизане от автолечителя. Каменно блокче. Преди го нямаше. Съвсем безобиден къс мъртва материя — грубо одялан гранитен куб. Стигаше до коляното му.
Беше сам в кораба.
Разбираше защо Брам бе оставил Новака в състояние на принудителна кома, докато отдели време да го обвърже с договора. Ако се бе събудил сам, кзинтът или щеше да започне да поставя клопки, или да насили някак кухнята-робот да му произведе оръжия. Не проумяваше обаче защо пазителят бе позволил на него да излезе от автолечителя, щом като нямаше никого наоколо.
Колко бързо се учеше този пазител от опита си! Бе наблюдавал поведението на Луис най-много три дни, ако се е включил и в мрежовото око над Града на тъкачите. Дали вече ме познава достатъчно добре и затова ми се е доверил? Едва ли!
Предположи, че Най-задния е пренастроил системата да се отвори веднага щом приключи лечението.
Какво се опитваше да му покаже кукловодът? И Брам досещаше ли се що за игра бе подхванал?
Вторачи се в холоекрана. Дори далечните дървета изчезваха бързо от погледа му. Обширна гора от иглолистни… А право пред него имаше планини и смътно познати облачни форми.
Потрепващият долен ръб в екрана всъщност беше тъмно дърво. Аха, предницата на возило, работещо със спирт — някоя от колите на Народа на машините. Забелязваше се и част от лъскав дебел обръч. Метал или пластмаса?
Мрежовото око, което мършоядите натовариха на колата, вече се намираше върху машина, носеща се стремително над земята.
По краищата на гората стърчаха ръбати скали. Луис прецени, че камерата е на височина петдесет-шестдесет метра. А скоростта? Малко под звуковата. Що за раси бяха способни да понесат такава бързина? Повечето хуманоиди от Пръстеновия свят биха умрели дори само ако напуснат привичната си жизнена среда. А от такова пътуване просто ще им спрат сърцата…
Очакваше ли се от него да измъдри нещо, докато се наслаждава на пейзажа?
Колко време имаше, за да се досети?
Затворен в помещение е размерите на просторна къща под километри застинала лава, кукловодът едва ли би могъл да смята, че притежава свобода на действие. Да, разполагаше с прехвърлящите дискове, но пък те щяха да го пратят там, където чакаха господарите му.
Луис се скастри — вместо да действа, реагираше като послушно куче, което се опитва да разгадае желанията на стопанина си. В гърдите му гореше буйно възвърнатата младост, а нямаше възможност да стори нищо.
„Я седни и се отпусни! Намери с какво да се разсееш. Храна, да речем?“
Имаше активирано меню в контролния блок на кухнята — някаква морска твар, изписана на Речта на героите. Хм, кзинтско сашими! По-добре да не рискува. Поиска от робота да се съобразява с човешката обмяна на веществата, избра френска кифличка и кафе с мляко. Реши, че ще е закуска. А докато чака…
Използва ли прехвърлящ диск, несъмнено ще загуби възможността си за избор.