Но ако го огледа…
Повдигна го за ръба, както бе виждал да прави Брам. Фучащата панорама угасна, смени я схемата на мрежата от прехвърлящи дискове.
Бяха добавени още елементи и връзки между тях. Всъщност няколкото мрежи се сливаха в една. Прехвърлянето, недостъпно за друг освен за кукловод — от каютата в капитанската кабина — оставаше изолирано. Така беше и с още някои двойки от точки. Все пак Най-задния бе пренебрегнал донякъде сигурността заради удобството. Вероятно по заповед на пазителя.
Диаграмата изобразяваше разстоянията в логаритмичен мащаб. В „Иглата“ и около нея схемата беше достатъчно подробна, за да разпознае Луис своята каюта и дока на совалката. Вече имаше точки за прехвърляне из целия Ремонтен център. Откри и Града на тъкачите на стотици хиляди километра оттук. Една точка се намираше далеч вдясно спрямо кораба, почти до страничната стена, на около милион километра. А най-отдалечената — на една трета от окръжността на Пръстенов свят. Стотици милиони километри…
По-ярките линии сигурно отбелязваха включените в момента връзки. Ако се досещаше правилно за значението им… имаше прехвърляне от каютата към дока, после към точката отвъд Големия океан. Брам май щъкаше дейно по света.
Дали бе взел Най-задния със себе си? Или кукловодът се свираше отпред в своята кабина?
Луис си каза, че научи ли това, ще знае и доколко съществува доверие между Най-задния и пазителя. В пилотската кабина кукловодът беше практически неуязвим, корпусът на „Дженеръл Продъктс“ го пазеше от всеки враг. А ако му се пречи да ползва привичните си удобства, ще стане мърляв, ще започне да се чувства зле…
Звън. Френска кифличка с кленов сироп. След секунда се появи и чаша кафе с бухнала отгоре млечна пяна. Луис побърза да се засити.
След това опита да човърка с вилицата контролния модул на диска.
Зъбците се огънаха и се пречупиха.
Засвири песничка през зъби и набра меню „Земя/Япония/сашими“.
Тези хаши наистина приличаха на дървени. Спука едната пръчица по дължина, за да има остър връх. И започна да мести всичко, което мърдаше, в прехвърлящия диск.
Ярки линии бледнееха, други светваха — включваше различни връзки.
Един плъзгач накара всичко да угасне. Щом го върна на мястото му, диаграмата замига. Системата се нуждаеше от уточняващи команди.
Продължи да си играе. След време успя да нагласи разкривен кръг от седем точки, появи се виртуален часовник, а отнякъде засвири смахната музика. Не разбираше мелодичния език на кукловодите, не можеше и да разчете показанията на часовника, но налучка как да го нагласи на „ускорено“.
Стига да не беше сбъркал, затворената верига щеше да го прехвърли в дока на совалката, после в Града на тъкачите, за да види какво се е променило там. Трябваше да навлече скафандър в дока, иначе щеше да вдиша спори от дървото на живота, когато попадне в залата за управление на антиметеоритната защита! Разбира се, не би оцелял без скафандър и върху Картата на Марс. Нямаше да го сваля и при прехвърлянето към най-далечната точка на схемата, която май беше върху страничната стена. После ще продължи към тайнственото кътче на брега на Големия океан и ще се върне в „Иглата“.
Някакви колебания? Пътешествието не би трябвало да му отнеме повече от няколко минути, освен ако се натъкне на нещо интересно.
Постави блюдото сашими върху диска. Никаква промяна.
Разбира се! Ръбът още беше повдигнат за достъп до контролния модул. Луис го натисна надолу. Блюдото изчезна.
Както и схемата в екрана. Той едва се възпря да не подскочи. Отново виждаше бясно носещата се напред кола. И в далечината — пръскащи планини в подножието на странична стена. Бяха доста наблизо по мерките на Пръстеновия свят, на петдесетина хиляди километра.
Мислеше си какво би искал да проучи, ако можеше да поработи с корабния компютър. Реши непременно да помоли Най-задния за това след време. Трябваше да прегледа всичко известно за пазителите. Но къде се губеше онова блюдо?
Зае се с комплекс асани от йога и успя да потисне нетърпението си. Как ли си представяха кукловодите ускореното действие на своите системи?
Блюдото не се появи и след четиридесет и пет минути.
Нямаше да е чудно, ако останалите са в някоя от избраните точки. Току-виж Новака е докопал суровата риба, за да си похапне. Обаче… Не е зле да премисля всичко отначало.
Далечната цел в схемата се бе изместила малко.
Малко, а? Буца заседна в гърлото му. Триста милиона километра по Дъгата, представени в логаритмичен мащаб, а точката се мести?! Нелоша скорост и за междупланетен кораб, поне няколкостотин километра в секунда.