Ами да, това е сондата за презареждане с гориво. Сигурно са сложили нов диск на корпуса й и са я пуснали в орбита покрай страничната стена. А блюдото със сашими е изгоряло като мъничък метеорит.
Луис пак надигна диска и се захвана да човърка. Псуваше и си мърмореше, мъчейки се да не обръща внимание на шантавия оркестър.
— Ето това променя онази връзка… Тандж! А защо не? Ох, нали тъмното означава изключено. Сега да опитаме така…
Поръча си питка от кухнята и я пусна върху диска. Хоп! Вече я нямаше.
Минаха седемдесет минути, откакто откъсна сподвижниците си по неволя от „Иглата“. Всъщност прекъсна им достъпа до целия Ремонтен център. Ако откриеха… Все едно обявяваше война, а и нарушаваше договора.
Но пък какво можеха да сторят?
Понечи да се изсмее, но се задави. Познаваше нрава на кукловодите. Най-задния за нищо на света не би забравил да си присади в тялото резервна система за управление. Разчиташе единствено, че още се колебае кога да възстанови предишните връзки. Може би щеше да изтърпи ровичкането му, но на Луис никак не му се искаше да застане пред вбесения Брам.
Питката се появи отново.
Върху екрана предницата на колата летеше над вода. Планините вече се виждаха вляво и полека се изместваха в посоката срещу въртенето. Значи платформата е завила на… да, шестдесет градуса? Не можа да сдържи широката си усмивка.
Това чудо се движеше по свръхпроводниковата мрежа!
А тя беше част от основата на Пръстенов свят — шестоъгълници със страни по осемдесет хиляди километра. Чрез полетата на мрежата се манипулираха слънчевите изригвания. Очевидно возилото на Народа на машините бе качено върху магнитно-левитационна платформа, измислена от Строителите на градове или съществуваща още от създаването на този свят.
Дали Най-задния знаеше това?
Реагира отново. Явно сега бе затворил сполучливо веригата.
Струваше ли си да рискува?
Луис стъпи на диска.
От дока липсваха скафандри — един за кукловода, резервният на Кхмий и комплектът, предназначен някога за самия него. Това не означаваше задължително, че всички те са във вакуум. Пазителят може би просто държеше на предпазливостта, използвайки защитните облекла като броня.
Луис скочи от диска, стиснал под мишница скафандър, пояс, шлем и въздушен обогатител. И се пренесе в Града на тъкачите.
Появи се там в неловка поза. Олюля се и изтърва всичко. Огледа се засрамен.
Ярка дневна светлина. Прехвърлящият диск лежеше под наклон върху влажен речен бряг. Никой не се къпеше във вира. Ослуша се за детски гласове, но не чу нищо.
Приклекна да огледа диска и над него прозвуча леко заядлив глас. Падналият наблизо шлем преведе:
— Приветствам те! От коя раса си? Луис се изправи.
— От Народа на небесните кълба. Кидала, ти ли си?
— Да. Значи си от расата на Луис Ву? Старият тъкач се взираше неуверено в него.
— Така е. Кидала, колко време мина, откакто Луис Ву ви напусна?
— Но ти си самият Луис Ву, възвърнал младостта си!
— Вярно е. — Почувства се неудобно под пронизващия поглед на тъкача. — Спах дълго. Добре ли е всичко при вас?
— Благоденстваме. Търгуваме. Гостите идват и си отиват. Но Саур се разболя и умря. Минаха двадесет и две завъртания на небето…
— Саур ли?!
— … откакто ти изчезна, следван по петите от някакво космато същество. Само едно дете от мършоядите видяло. Да, Саур е мъртва. И аз бях на косъм от смъртта. Умряха и две деца. Случва се гостите да донесат болести, опасни за другите, но не и за тях.
— Надявах се да поговоря с нея. Призрак на усмивка по устните на стареца.
— Може, но дали ще ти отговори?
— Тя ми даде добър съвет.
За нищо на света не бива да протакаш…
— След като ти изчезна, Саур ми обясни какво те е мъчило.
— Реших проблемите си. Поне се надявам, че успях. Но попаднах в робство.
— Робство, казваш… Имаш десетки фалани да измислиш как да си възвърнеш свободата.
Гласът на Кидала натежа от умора и горчилка.
Луис се учуди на разочарованието си, че нямаше да беседва със Саур. Би останал да почете паметта й, ако разполагаше с време.
Време… Двадесет и две завъртания на небето, тоест повече от два фалана. Сто шестдесет и пет от тридесетчасовите денонощия на Пръстеновия свят. Бил е в авто-лечителя над половин земна година!
А сега се стараеше да навакса пропуснатото.
— Кидала, кой премести нашия прехвърлящ диск?
— Не знам за какво говориш. А, за това тук ли? Намерихме го сутринта, когато ти изчезна. Не сме го пипали.