Симеон Николов
Трошача
1
Княз Архан, владетел на малко княжество, обикаля постовете на голямата крепостна стена, която опасва града. С него е началника на армията Торк, стар, опитен воин, минал през стотици битки. Лицето му с широки скули и проницателни сиви очи внушава уважение. Шлемът, стоманената ризница и мечът без скъпоценни камъни по дръжката не са просто труфила. Види ли го веднъж, човек не може да го сбърка — той е воин от главата до шпорите на грубите си войнишки ботуши.
Княз Архан си ти — млад, енергичен, щедър владетел на богато княжество. Земите тук са плодородни, хората заможни, търговията и занаятите процъфтяват за радост на всички в тази малка страна.
Слънцето вече се скрива зад хоризонта. Залезът е кървав, огнени отблясъци играят по шлема на стария войн.
— Тоя залез хич не ми харесва — кънти мощният глас на Торк.
— Не виждам никаква опасност — усмихваш се ти. — Постовете са добре въоръжени, крепостта е непристъпна.
— Точно това не ми харесва — клати глава старият воин. — Станали сме прекалено спокойни. Предпочитам да гледам противника в очите. Тогава всичко е ясно.
Думите на Торк те разсмиват. Ти си богат, радваш се на обичта и подкрепата на своите поданици. Нищо не заплашва княжеството и твоя живот. Само едно ти липсва…
Мини на 54.
2
Гледката на изоставените къщи те натъжава. Тези хора, които се грижат за лозята и владеят толкова занаяти, са здравата опора на хазната и княжеството. Какво да се прави, разсипа се хазната, разклати се княжеството, хората се пръснаха и се изпокриха. Нищо друго не можеш да очакваш, поне до тогава, докато не сразиш великана.
Кълна се, казваш със стиснати зъби. Кълна се, че ще го поваля и ще го стъпча!
Бодваш с шпори коня си и препускаш напред. Спътниците ти тръгват след теб мълчаливо. Всеки от тях разбира мъката ти.
Изкачвате последния хълм, обрасъл с редки храсти. Тук-там стърчат самотни дървета. От другата страна на хълма започват западните плодородни земи. Към тях води широк път.
Ако си взел кесия с жълтици, мини на 129.
Ако нямаш жълтици, върни се назад и тръгни на север — отиваш на 66, или на изток — попадаш на 172.
3
Успяваш да се измъкнеш от трупа на коня, който те е затиснал. Отстъпваш няколко крачки назад и вдигаш глава. Трошача отваря огромната си уста. От каменните му гърди се изтръгва един див, мощен, ужасен вик:
— Ур-ри-ку-у-у!
Вятърът, който излиза от устата на великана, едва не те събаря на земята. Имаш чувството, че небето ще се сгромоляса върху главата ти. От близките къщи се посипват стъкла. Този великан троши не само с боздугана и юмруците, неговият глас има страшна разрушителна сила!
Мини на 77.
4
Звукът от копитата на конете се носи надалеч. Град Илир е тъмен и притихнал, само на някои от по-големите улици мътно проблясват уличните фенери.
Торк поглежда небето. Той знае да чете знаците на природата, но не обелва нито дума за това. Не може един войн да трепери пред вятър и дъжд, но усещаш, че му се ще да стигнете по-бързо в двореца. Може би заради теб. Даже си сигурен, че е заради теб. Той продължава да изостава с една глава на коня — навик от дългата служба в двореца.
— Задава се голяма буря — подхвърляш ти.
Торк кимва.
Стигате до малък площад, където се пресичат две улици. Пътят напред е по-къс, а по улицата вдясно ще трябва да заобиколите малко. Кой път избираш?
По-късия — мини на 43.
По-дългия — попадаш на 166.
5
Дълго и внимателно оглеждаш брега. В миналия сблъсък с великана той диктуваше условията на боя. Сега трябва да ги диктуваш ти. Избираш едно място на юг от езерото, където брегът е стръмен, каменист и неравен, тук-там покрит с ниски храсти. Това е идеалното място за нова, последна битка с Трошача.
Заедно с ловците насичате стотина дървета, окастряте ги и скоро имате огромни трупи. Слагате ги та три купа над южния бряг на езерото. Малко над тях разполагаш трите метателни машини. До всяка от тях поставяте по няколко огромни камъка.
Сигурен ли си, че добре обмисли всичко?
Да — мини на 73.
Не — попадаш на 96.
6
Към горските шумове, с които вече си свикнал, се добавя още един, малко по-различен. Сякаш някой нападател се крие в близките храсти и всеки миг може да те нападне. Слагаш ръка на ножа си. Ако човек или звяр те връхлети внезапно, трудно можеш да си послужиш с лъка и стрелите.
След миг осъзнаваш, че тоя, който дебне, не се крие в храстите, а някъде високо, над главата ти. Рис? Мечка? Сега ти се иска да си някъде на открито, там по-лесно можеш да посрещнеш опасността.