— У-ха! — казва Трошача. Сигурно му е харесало.
Мини на 138.
56
Преди обед влизате в гората. След огненото слънце на пустинята лесът с неговите сенки и влажния полумрак ви се струва най-прекрасното кътче на земята.
Откривате един поток и се окъпвате в него. След почивката продължавате пътя си из гората. Опитвате се да стигнете до река Хана, но на няколко пъти загубвате посоката. А може би просто не сте си починали достатъчно от изтощителния път през пясъците и скалите на пустинята?
До теб Веста мърмори нещо. Ще й обърнеш ли внимание?
Да — мини на 266.
Не — отиваш на 217.
57
След малко пътеката започва да се стеснява. Вдясно от вас се издига стръмен скалист склон, а отляво се спуска надолу сипей. Мястото тук е много опасно, особено нощем.
Слизате от конете и продължавате напред, като ги водите за поводите. Трябва да минете теснината колкото може по-внимателно. Още няколко крачки — и ще излезете на широкия път.
Един камък пропада под краката ти. Въпреки усилията ти не успяваш да се задържиш и падаш по склона.
— Торк! — Викът ти раздира мрака. — Торк, къде си?
Посочи едно число от таблицата.
От 1 до 6 — мини на 202.
От 7 до 12 — попадаш на 189.
58
Отскачаш встрани. Огромният звяр профучава край теб без да те нарани. Докосва те само меката му козина. Мечът вече е в твоята десница, мисълта ти работи трескаво. Няма да е лесно срещу този звяр. По-добре да използваш хитрост.
Звярът се обръща и пак тича към теб. В този миг забелязваш огромен камък на една височина. Ако успееш да стигнеш до него, може би ще се сравиш със звяра.
Изкачваш се на височината, следван по петите от звяра. Хващаш камъка и напрягаш всички сили. Камъкът се залюлява, накланя се и се търкулва срещу звяра. Втурваш се след него.
Звярът прави опит да избегне сблъсъка, но не успява. Чува се удар и трясък от строшени кости. Звярът надава оглушителен рев. Забиваш меча си под лопатката на чудовището. Тялото му потреперва. Звярът е мъртъв!
Ще му отсечеш ли главата?
Да — мини на 171.
Не — прехвърли се на 86.
59
Зад гребена на високата планинска верига изгрява луната. Сега пътуването ви става малко по-приятно. Дали ще бъде и по-безопасно, трудно е да се каже. Четирима въоръжени мъже са голяма сила, но и нощта винаги крие своите изненади.
Пътят към езерото, който отначало беше много стръмен, сега става почти равен. По този път можеш да препускаш със затворени очи.
Насочвате конете към езерото, където над водата се издига каменният великан. Главата му е обърната към теб, очите, бели и незрящи, придават на примитивните му черти вид на непознато приказно същество, изпълняващо волята на боговете. Една сляпа сила, която може да отприщи своите разрушителни сили в началото на пролетта.
Фигурата на каменния великан има магическо влияние върху теб. Докато яздиш към езерото, очите ти не са откъсват от това творение на бурята, изваяно със силата на три мълнии.
Какво ще направиш срещу магическата сила на великана?
Ще спреш да го разглеждаш — мини на 268.
Ще продължиш пътя си — попадаш на 104.
60
Яхваш коня, който ти подава един от войниците, и с най-голяма бързина излизаш на десетина метра пред каменния великан. Сега той трябва да те забележи и да те подгони.
Най-подир опомнилият се великан те забелязва. Трошача прави крачка напред. Чува се пращене и въжетата се скъсват, но вече са направили своето. Великанът рухва на земята с цялата си огромна маса.
Десетина воини, пеши и конни, се хвърлят от всички страни срещу него. Върху главата, краката и тялото му се изсипват безброй удари с пики, алебарди и мечове. Ако беше същество от плът и кръв, отдавна да беше издъхнало!
В тоя миг забелязваш как Торк нанася с цялата си сила удар с копие в носа на Трошача.
Прехвърли се на 132.
61
Бъркаш в чантата и изваждаш от кесията шепа златни монети. Оглеждаш се. Наоколо не виждаш сандък или каса, в която се събира данъка.
— Къде да сложа парите? — питаш змията.
— Пусни ги в устата ми — казва гадното влечуго. Устата му се отваря като огромна торба. Преодоляваш отвращението си към змията и пускаш в гърлото й четирите жълтици. Останалите връщаш в кесията си.