— Няма ли да се задавиш? — питаш змията.
— Ще ти се, нали? — отвръща тя.
Въпреки опасенията змията не ви закача. Златото ви е отворило вратата към западните плодородни земи. Скоро стигате до долината, пропита с дъха на цъфнали плодни дървета. Тук пътят се разтроява.
Отгърни на таблицата.
От 1 до 4 — мини на 94.
От 5 до 8 — отиваш на 232.
От 9 до 12 — прехвърли се на 178.
62
Обратният път ти се струва дълъг и изтощителен. Да изминеш разстояния, да се бориш със зверове, призраци и със себе си, за да не получиш нищо, изглежда безсмислено. Но още по-лошо е да седиш със скръстени ръце, казваш си.
Краката ти се преплитат. Струва ти се, че в това пътуване си хвърлил последните си сили. Ще ти се да поседнеш и да останеш така до сутринта, до другата сутрин, до есента.
Но едно лице се явява пред помътнелия ти поглед.
— Побързай, княже, аз те чакам. Искам да ти кажа нещо.
Това е княгинята. Опитваш се да ускориш крачка, но краката ти са толкова отслабнали, че падаш на земята.
Ще се опиташ ли да продължиш? Попадаш на 176.
Ако искаш да си починеш, мини на 110.
63
Мисълта ти търси изход, мускулите ти се напрягат както никога до сега, пулсът ти отмерва барабанния бой на сърцето. Може би това са последните тласъци на кръвта в твоите жили.
Скачаш на крака преди пръстите на Трошача да са се свили. Ако той те стисне в юмрука си, от теб ще остане само едно мокро петно, което скоро ще изсъхне на яркото утринно слънце.
Скокът ти изглежда успешен. Очакваш след миг да прелетиш над каменната длан и да паднеш на земята, а там вече ще се помъчиш да се прикриеш зад някоя къща, макар че къщите не са защита срещу великана. Ала Трошача леко надига длан и ти се блъсваш в една непробиваема каменна стена. При удара ти изскачат искри от очите.
Отгърни на таблицата.
От 1 до 6 — мини на 107.
От 7 до 12 — попадаш на 191.
64
Към теб приближава Греговен, беловласия управител на цялата прислуга.
— Защо княгинята не ме чака? — питаш го и веднага си даваш сметка, че тонът ти е прекалено суров.
Греговен вика камериерката на княгинята. След малко тя се втурва надолу по стълбите.
— Княгинята спи — казва задъхано тя.
— Събуди я! Искам да ме посрещне, както подобава на една добра съпруга.
Отиваш на 75.
65
Хвърляш се към двореца с желание да спасиш княгинята. Сега за теб това е най-важно, по-важно от всичко на света. Ала една мисъл проблясва като мълния в мозъка ти: нима ще оставиш хората си сами срещу великана? Нима ще избягаш като страхливец пред лицето на опасността?
Спираш на място и се обръщаш. Умът ти работи трескаво.
Ако решиш да влезеш в боя, мини на 112.
Ако продължиш към двореца, попадаш на 88.
66
Навлизате в гората. Начело на колоната яздиш ти, след теб идва бледият, но решителен Торк, стиснал поводите на коня с единствената си лява ръка. Следва го Веста, а конярят завършва колоната.
След около два часа чувате вик. Спирате изненадани. Пред вас излизат трима души с черни бради, облечени в кожи. Това са млади мъже от племето на горските ловци, които живеят в къщи, построени по дърветата.
— Кои сте вие?
— Аз съм княз Архан, а това са мои поданици — посочваш ти спътниците си.
Ловците се споглеждат и си говорят нещо тихичко.
— Вървете след мен — казва най-възрастният от ловците.
Ще попиташ ли къде те водят?
Да — мини на 17.
Не — попадаш на 134.
67
Думите на княгинята те изпълват с небивала радост. Ала радостта ти е помрачена. В съзнанието ти изплуват огнените мълнии и силуетът на един великан с огромна челюст и ниско чело. За миг го виждаш да протяга каменната си лапа към теб и княгинята. Този великан може да нападне града най-неочаквано.
Ако искаш да отхвърлиш мрачните мисли, мини на 190.
Ако решиш да се срещнеш с великана, попадаш на 36.
68
Бързо изтичваш към южната порта, откъдето идва гласът. Минава ти мисълта, че тази вечер не е съвсем обикновена. Кой знае какво още ще стане до полунощ?
Закъснелият пътник отново се обажда. Гласът му се носи странно и тревожно над притихналия град. В него усещаш затаена болка. Навеждаш се над стената и поглеждаш към мястото, откъдето идва гласът. Зад рова забелязваш някаква тъмна маса. Прилича ти на паднал човек.