— Кой си ти? — провикваш се от стената.
— Аз съм пратеник на херцог Гремано — отговаря човекът и прави опит да стане. — Ранен съм. Разбойници ме нападнаха и ме ограбиха.
Пратеник на Гремано! Владенията на херцога се простират до Западните плодородни земи! Но един вътрешен глас ти казва: „Не бързай, това може да е клопка!“
— Какъв е гербът на Гремано? — питаш го.
— Сребърен кръст и златна стрела върху зелен щит — символа на зелените ни поля.
Той е, няма съмнение в това. Заповядваш на стражата да прибере ранения пратеник на херцог и да превържат раната му.
Мини на 164.
69
В разгара на тържеството ти хрумва нещо.
— Торк!
Старият войн се навежда към теб.
— Да, княже.
— Доведи ми първият срещнат от улицата!
Торк кимва и излиза от тронната зала. Музиката заглушава тежките му стъпки.
Посочи едно число от таблицата.
От 1 до 6 — мини на 101.
От 7 до 12 — попадаш на 152.
70
— Добър ден! — поздравяваш учтиво.
— Не виждам нищо хубаво — троснато отвръща на поздрава странното същество. — Кои сте вие, че дръзвате да ме безпокоите?
— Аз съм княз Архан, а това са мои приятели — отвръщаш ти. — Това ли е замъкът на Главния великан?
— Княз. Ха, ха! Тук такива с лопата да ги ринеш — киска се странното същество. При тези думи Торк се хваща за меча, но ти му даваш знак да се успокои.
— Аз съм местният владетел — продължава Главният великан. — Нещо повече, аз владея всички великани на света, защото съм най-голям и най-силен.
— А какво правиш?
— Управлявам двама от най-глупавите великани на света. — Съществото вдига ръце и поглежда към небето. — О, господи, защо ме наказа с тия тъпаци? Не можа ли да ми изпратиш нещо свястно? Защо хвърляш боклука си в моята райска градина?
Мини на 27.
71
— Така не може да продължава — казваш си. — Трябва да направя нещо!
Вън се чува нов трясък. Великанът продължава разрушителната си работа.
Оглеждаш подземието. На пода се търкаля стара бойна тръба. Медното й тяло меко просветва в полумрака. Погледът на Веста ти казва: „поспри, не бързай“, ала мисълта за жертвите на Трошача не ти дава покой. Вдигаш тръбата и се опитваш да изсвириш тихичко сигнала за спиране на боя. Наистина, всяка съпротива е безсмислена, сега в града се разпорежда новият господар, онова тъпо каменно чудовище с ниско полегато чело.
Отиваш на 200.
72
Бързо се връщате при конете. Залята от лунната светлина, планината сега изглежда още по-тайнствена, още по-недостъпна. През цялото време ти се струва, че някой ви дебне в храстите. Дебне ви зорко, търпеливо, като истински силен враг.
— Забелязваш ли нещо, Торк? — питаш спътника си.
— Никаква опасност, поне така ми се струва — отгатва мислите ти старият воин.
Е, може и така да ти се сторило. Нощта е друг свят, в който обикновените сетива понякога са безсилни.
Мини на 186.
73
Опъваш лъка и изпращаш една стрела в тъпото лице на Трошача. После се скриваш в храстите. Всички са се сгушили в прикритията си, само Торк танцува с коня си на брега на езерото Ноя.
Стрелата попада в каменната скула на великана. Той отваря едното си око, поглежда към брега и пак го затваря. Пускаш втора стрела. Тя удря великана в ухото. Този път Трошача отваря двете си очи и с лявата си ръка чеше дясното си ухо. Той пак поглежда към дребното същество, което го дразни от брега на езерото. Но каменният великан е толкова мързелив и така блажено спи, че не му се ще да се занимава с някакъв комар.
Мини на 169.
74
Ала преди да си кажете няколко думи, Зияд потреперва и пада от седлото. След него на земята се свлича Торк.
Надвесваш се над стария воин. Лицето му е червено.
— Какво му е? — питаш Веста.
— Изтощен е от слънцето — казва гадателката.
Мини на 185.
75
В края на парадната стълба се появява княгинята. Роклята от брокат пада до нозете й. Сред това великолепие от злато, мрамор и кристал тя изглежда по-красива от всякога. Под многобройните канделабри кожата на нейната дълга шия и изящните й рамене излъчва мека млечнобяла светлина.
Затичваш се по меката пътека. С няколко скока изкачваш широката стълба и стигаш при нея. Поемаш протегнатата й изящна ръка и я целуваш.
От княгинята се носи тънък аромат. Този аромат е част от нея, от нейната спокойна и царствена хубост. Но днес тя ти се струва малко бледа.