Очите на Веста потъмняват още повече.
— Не искай това от мен, княже.
Но ти настояваш и тя се съгласява, макар и без желание. Веста хваща ръката ти, вглежда се в нейните линии и казва:
— Ти си богат и щастлив. Очакваш дете, но това, което чакаш, няма да дойде. Ще дойде неканеният, Трошача. Земите ти ще запустеят, град Илир ще бъде разрушен. Княгинята…
Торк хваща дръжката на меча.
Как ще постъпиш?
Ще оставиш Торк да съсече Веста — мини на 141.
Ще насъскаш кучето си срещу нея — попадаш на 236.
Ще й платиш и ще я пуснеш да си върви — отиваш на 80.
102
Отиваш към коня си и сваляш въжето от него. Обръщаш се и поглеждаш надолу. Торк и тримата войници пълзят нагоре по склона. Всички са здрави и невредими.
Групата е готова да продължи нощния си поход.
Отиваш на 25.
103
Очите ти оглеждат брега от пясъчните ивици на запад до групата дървета на изток. Острият ти поглед забелязва, че нещо стърчи от листака.
— Какво е това, Торк?
— Лодка, княже, кълна се в бога! — отвръща старият воин.
— Да вървим нататък — махваш с ръка към дърветата. — Може това да ни е късметът!
Торк избързва напред.
Мини на 206.
104
Стигате до езерото и завивате на изток. От време на време хвърляш поглед към каменния великан, но веднага извръщаш очи от него. Не ти се ще да те омагьоса дотолкова, че да те направи безпомощен пред него. А досега тоя гигант не е сторил нищо, само стои и дреме, потопен до кръста в чистата езерна вода.
— Торк!
Старият воин се накланя към теб.
— Да, княже!
— Чуваш ли тоя шепот?
— Шепот ли? Какъв шепот, княже?
Двамата войници също не го чуват. А ти го чуваш съвсем ясно. Той ти шепне да поспреш, да си починеш, да не бързаш много.
— Ти си глух, Торк — крясваш му сърдито. — Глух си като пън.
— Ушите ми не чуват както преди, княже — съгласява се старият воин. Гласът му е равен и спокоен. Понякога ти се иска да си като него.
Посочи едно число от таблицата.
От 1 до 6 — мини на 222.
От 7 до 12 — прехвърли се на 81.
105
Докато с дясната ръка продължаваш да се държиш за камъка, с лявата опипваш цялото си тяло докъдето можеш. Макар че всичко те боли, счупено и изкълчено няма, ти си цял и невредим.
Може би идеята да тръгнеш неподготвен на път, и то през нощта, не беше от най-добрите. Още си в началото на пътя, а вече даде толкова много жертви. Ще успееш ли да се спасиш? И ако се спасиш, какво ли те чака по пътя?
— Торк?
Старият воин мълчи. Поглеждаш към него. Торк се е свил в гънката на каменното рамо и не мърда.
— Чуваш ли ме, Торк?
— Чувам те, княже. Ако мръдна, ще падна и ще се пребия.
— Добре ли си?
— Не зная. Струва ми се, че нямам нищо счупено.
Ако мислиш, че Торк ще се оправи сам, мини на 162.
Ако решиш да тръгнеш към стария воин, попадаш на 237.
106
Слизаш от коня и се взираш в мрака. Не забелязваш нищо. Нищо, което да се движи.
— Торк, жив ли си?
От тъмнината до теб долита глас:
— Още не зная, княже.
Старият воин е отървал кожата!
— Къде си? Не те виждам.
— Тук някъде.
Едва сега забелязваш, че нещо се движи в мрака. Сваляш въжето от седлото и го хвърляш към Торк. След малко старият воин изпълзява на пътеката, задъхан и облян в пот. Даваш му четвърт час за почивка. После тръгвате към друга пещера.
Отиваш на 173.
107
С Торк се разбирате без думи. Поглеждаш към него, Торк смушква коня си и се втурва вихрено на помощ. Ала на теб ти се струва, че старият воин прекалено се бави.
Ударът на копието попада в сънната артерия на великана или по-точно в мястото, където трябваше да се намира тя. Върхът на копието се плъзва по каменната плът на Трошача. Тава е поредният неуспех на обикновеното оръжие срещу каменното чудовище.
Или поне така щеше да бъде, ако Трошача не беше се обърнал към мъничкото същество, което бе дръзнало да го безпокои.
Мини на 191.
108
Много скоро разбираш, че си подценил противника. Призракът на езерото се бие като опитен воин. И макар че ударите му не винаги са точни, той компенсира грешките си с изключителна, нечовешка сили. Призракът си е призрак!
С един могъщ удар Призракът на езерото те поваля на земята. Победният му вик кънти в ушите ти. Преди още Торк да се хвърли към вас, Призракът те удря с дръжката на меча си по главата. Последното, което успяваш да зърнеш с помътнелия си поглед, е как тъмната безформена маса се скрива в храстите.