Нощният поход завърши неуспешно. Бъди по-внимателен с призраците, те заслужават това!
Започни от 1.
109
Влизаш в канцеларията си. Днес трябва да напишеш един от последните закони на княжеството си. Преди още да седнеш зад писалището дворецът се разтърсва, полилеите се люшват като обезумели, няколко картини падат от стената. Чува се скърцане.
В стаята се втурва един от слугите.
— Земетресение! — крещи като обезумял той. — Да бягаме, княже!
— Кой ти позволи да влизаш в канцеларията ми? — повишаваш тон ти. — И кой ти дава право да крещиш?
Слугата се свива уплашено. Той не знае кое е по-опасно — гневът ти или земетресението.
След малко стените престават да се тресат.
Мини на 11.
110
Притваряш очи. Неочакваната отпадналост те обърква малко. Никога през живота си не си се чувствал толкова слаб.
— Извинявай, че нарушавам покоя ти, княже.
Това е княгинята. Лицето й, усмихнато и ведро, отново се явява пред теб.
— Няма нищо — успокояваш я ти. — Какво те вълнува?
— Време е да се върнеш. Ще ти кажа и още нещо, когато те видя тук, в двореца.
— Нямам сили.
— Вече имаш.
Ставаш бавно от земята. Уморен си, но наистина имаш сили. Лека-полека стигаш до мястото, където слезе в пропастта. Поклащаш въжето.
Посочи число от таблицата.
От 1 до 6 — мини на 179.
От 7 до 12 — попадаш на 83.
111
Мисълта за предсказанието на Веста не ти дава покой. Ще оставиш ли детето, което още не е проходило, да се изправи пред Трошача, каменния великан? Не е ли по-добре да го победиш ти и веднъж завинаги да освободиш разореното си княжество?
Така започваш да строиш катапулти — метателни машини, които хвърлят надалеч огромни камъни.
Един ден с разрешението на вожда Берил, но без знанието на другите хора от племето, без дори да кажеш на Ида, тръгваш на поход срещу Трошача. С теб са десет горски ловци и верният ти помощник Торк.
— Ще го победим ли? — питаш за кой ли път Торк.
— Да, княже, ще го победим.
Макар и лишен от своята дясна ръка, Торк е запазил могъщия си дух на воин. Даваш му знак да замълчи. Вече сте близо до езерото, в което тихо дреме неподвижния великан.
Мини на 5.
112
Тичаш с все сила към мястото, където каменният великан се извисява като малка планина над крепостната стена. След теб се хвърлят Торк и няколко войника от стражата.
— Събери войската, Торк — викаш задъхано на стария воин. Той не иска да те остави сам, но ти повтаряш заповедта и продължаваш да тичаш.
Трима стражи с копия и алебарди се хвърлят организирано срещу Трошача. Каменното му лице е спокойно и равнодушно. Тези дребни човечета, изправени срещу каменната му мутра, не представляват заплаха за него. Те са нещо съвсем друго. Нещо, с което може да се позабавлява.
Трошача подхвърля небрежно войника, който държи в ръцете си. Войникът поваля двама от стражите. Оръжията им звънват при удара о каменната стена. Третият остава вцепенен и гледа като омагьосан каменния великан.
Мини на 85.
113
Погребвате княгинята под един голям дъб. Над гроба й забиваш дървен кръст. Затваряш очи. Мислено се прощаваш с княгинята. Чуваш шумолене на дрехи и тихия глас на Веста:
— Не тъгувай, княже. Догодина ще ти се роди син.
Какво приказва? Вече си готов да избухнеш, но една мисъл те спира: всичко, което ти предсказа гадателката, излезе вярно!
— Къде е сега Трошача?
— Отива към езерото.
— Тогава да се върнем!
— Рано е, княже!
— А кога ще удари часът?
— Първо трябва да се роди синът ти и да навърши шестнайсет години.
Сега решавай накъде да тръгнеш.
На юг? Не си струва, там е Трошача, каменният великан.
На запад — мини на 26.
На изток — отиваш на 172.
На север — попадаш на 66.
114
Главата ти пак започва да бучи. Срещу теб се хвърля същият звяр. Та нали го уби преди малко!
— Махни се, ще те стъпча! — крещи с човешки глас звярът.
— Не можеш — отговаряш му ти. — Ти си лъжата, застоя, смъртта. Лъжата ще рече, че ти не съществуваш. Застоят — че не можеш да се помръднеш. Смъртта — че си вече мъртъв.
Глиганомечобикът приближава към теб с ужасно пръхтене. Само миг — и ще те прониже!
Още щом те докосва с рога, глиганомечобикът се разпада.
Мини на 225.
115
В тоя миг виждаш Трошача. Една огромна, тъмна, заплашителна сянка, която надвисва над твоята страна. Сянка, която често ще се появява в мислите ти, в съня ти, в целия ти бъдещ живот.