Виждаш развалините на града — само голи, опушени стени, които стърчат безмълвно към ясното синьо небе. Над мъртвия град повява вятър и вдига облак сив прах, който не може да скрие сянката на великана. Мирише на разлагаща се плът. Между останките на къщите щъкат едри охранени плъхове — единствените поданици на твоето княжество, най-издръжливите жители на твоята страна.
Чуваш смеха на великана и звън на разбити стъкла.
— Махни се! — крещиш ти. — Махни се от пътя ми или ще те убия! Махни се от живота ми.
В отговор чуваш бойния вик на Трошача:
— Ур-ри-ку-у-у!
Видението изчезва.
Мини на 49.
116
Първата ти работа е да разбереш къде са останалите ти спътници. На твоя вик пръв се обажда Торк. Виждаш го, закрепен на една голяма скала.
Сваляш дългото въже от седлото и го хвърляш към началника на армията. Той го хваща, завързва се през кръста и започва бавно да се катери нагоре. Няколко камъка падат под краката му и се търкулват по стръмнината.
Скоро Торк стъпва на пътеката здрав и читав. От различни места се обаждат тримата воини. С помощта на Торк ги изтегляте на пътеката. За щастие всички са невредими.
Отиваш на 25.
117
— Какво искаш? — питаш ядосано устата.
— Нищо. Просто обичам да дъвча хора.
— А коне?
— Не много. Конското месо не ми харесва.
— Защо го правиш? Нали нямаш стомах.
— За удоволствие. Не можеш да си представиш колко добре се чувствам, като сдъвча някого. Това за мен е божествена напитка, същински елексир.
Мислиш си как да заобиколиш устата, тая гадна и мръсна уста. И не само ти, цялата група трябва да я заобиколи.
— Не се опитвай да ме заобиколиш, княже — прочита мислите ти Гадната мръсна уста. — Никой досега не е успял. Радвайте се, всички ще минете през мен.
— Щом така е решила съдбата — кимваш ти и се обръщаш към Веста.
— Съдбата често си променя мнението — казва Веста.
С какво ще си послужиш в тоя миг?
Със сила, ако имаш най-острия нож — мини на 246.
С хитрост — отиваш на 34.
118
Влизаш в близката кула. От тук се вижда цялата южна част на твоето княжество чак до високите планини. Торк стои до теб и мълчи. Лицето му както винаги си остава непроницаемо.
Минават няколко минути. Подаваш глава и поглеждаш небето.
— Бурята е много далеч — казваш ти на стария войн. Той кимва с глава.
Излизате от кулата да проверите последния пост.
Мини на 23.
119
Преди конят ти да направи няколко крачки по пътя към реката, пред теб се изпречва една огромна човешка уста с яркочервени устни и бели, равни, блестящи зъби. От устата идва дъх на гнило. Опитваш се да я заобиколиш, но всеки път устата се изпречва пред конят ти като триумфална арка на твоето поражение.
— Коя си ти, по дяволите? — изтръгва се от гърдите ти.
— Аз съм една голяма уста — помръдват се устните нагоре — надолу. — Най-голямата, най-гадната, ненаситна уста.
— А защо миришеш?
— Защото съм мръсна. Наричат ме Гадната мръсна уста. Това ми харесва.
Опитваш се отново да я заобиколиш, но всеки път гигантската уста се изпречва на пътя ти. Поглеждаш към спътниците си. Зияд е застинал от ужас с увиснала челюст, Веста стиска зъби. Торк, макар и бледен от изгубената кръв, изглежда спокоен.
Ако искаш да продължиш нататък, някой от твоите спътници трябва да се подложи на опасност.
Кои от тях ще мине през премеждието?
Веста — попадаш на 46.
Зияд — отиваш на 251.
120
Последната машина вече е заредена. На ред е втората. Нов камък със свистене прелетява над езерото и се пръсва в каменната глава на великана. Свъсил вежди, Трошача тръгва към брега.
— Бягай, Торк!
Старият воин и без теб си знае работата. Конят му препуска нагоре по стръмнината. Копитата му отекват над мястото на битката. Зад него езерото плиска тревожно, развълнувано от яростния ход на Трошача. С няколко крачки той излиза на брега.
Торк вече е високо над теб. Само да не стъпи в храста, казваш си. Храстът е твоето убежище.
Ако имаш вода-каменарка, мини на 42.
Ако нямаш това вълшебство, попадаш на 87.
121
Чува се подземен тътен. Под теб нещо бучи, нещо гърми, сякаш всички земни и небесни сили са се съединили, за да те унищожат тук, в тази празна пещера. Земята се разтърсва. Всичко се залюлява пред очите ти. Падаш и веднага се изправяш. От свода на пещерата започва да се сипе пепел.