Вдигаш глава нагоре. Нещо се крие в листака, ала какво е то, не можеш да кажеш. Ножът е вече в ръката ти, но той не ти трябва. От близкото дърво на пътеката скача Ида. Тя носи лека туника. Косата й е вързана на тила, очите й се смеят.
— Здравей, Архан.
— Здравей, Ида.
— Как мина лова?
— Горе-долу.
Ида приближава към теб. Усмивката не слиза от лицето й. Тя надниква в плетения кош и произнася смаяно:
— Това сам ли го хвана?
Дъщерята на вожда не чака отговор. И без друго й е ясно, че това е твоят улов, твоето участие в живота на племето.
— Ти си добър ловец, Архан. — казва с възхищение Ида. — Много, много добър ловец. Най-добрият. След Берил.
Това е най-голямата похвала, която можеш да чуеш.
Мини на 90.
7
Изваждаш меча си и замахваш срещу Трошача. Стоманата звънва от удара, но с това не можеш да нараниш, камо ли да убиеш великана. Какво е един обикновен меч срещу каменната грамада?
Нанасяш десетки удари. Трошача те гледа с тъпо безразличие, сякаш иска да ти каже:
— Не се хаби, княже!
А вместо това от каменната му гръд се изтръгва друг, по-дълбок и войнствен вик:
— Ур-ри-ку-у-у!
Леден вятър те блъсва в гърдите и развява наметалото ти. С отчаяни усилия успяваш да се задържиш на крака. Сблъсъкът с великана охлажда за миг бойните ти страсти. Сега повече от всякога ти трябва едно вярно решение.
Ако искаш да спасиш княгинята, мини на 65.
Ако решиш да продължиш боя, попадаш на 156.
8
Пред очите ти се появява ликът на княгинята. Нейната мила усмивка е малко тъжна. Странно, тя винаги е била ведра и лъчезарна, но си я запомнил такава, каквато беше в навечерието на катастрофата.
— Прощавай, че ти се явявам, княже — произнася тя.
— Радвам се да те видя. Кажи какво да правя.
— Нямаш нужда от съвет. Прави това, което правиш. Твоето княжество има нужда от човек, който да те наследи.
— Нашето княжество.
— Твоето княжество! — настоява княгинята.
— Само това ли?
— Не. Изживей си живота като свободен човек.
Образът пред теб помътнява.
— Бъди щастлив, княже!
Княгинята изчезва. Попадаш на 49.
9
Очите на великана се отварят широко и започват да се въртят в орбитите си с изненадваща бързина. Трошача застава на едно място като човек, който не знае какво точно иска. На голата му глава израства цицина, висока към половин метър. На лицето му се изписва кисела гримаса. Каменният великан вдига ръка да почеше огромната цицина. Лека-полека киселата гримаса изчезва от лицето му и то си възвръща обикновения израз на тъпо безразличие.
Трошача тръсва глава. Той вече е готов да продължи тежкия си труд. Ако му позволиш, разбира се. Но има ли някъде по света жив човек, който може да го спре?
Отиваш на 60.
10
Великанът не помръдва. Както и преди той си остава една огромна канара в средата на езерото. Опитваш се да го огледаш. От мястото, където се намираш, виждаш част от бузата, рамото и дясната ръка с каменния боздуган на рамо. Торк вижда още по-малко.
Няма какво да му мислиш. И за едно дете е ясно, че в това положение не можеш да направиш нищо, а ако отървеш кожата, радвай се и хвърляй шапка!
Прехвърли се на 89.
11
От стената се чуват викове. Излизаш на балкона. Виждаш, че стражите на стената се суетят, но не можеш да разбереш какво става.
— Торк!
— Да, княже — обажда се отдолу началникът на армията.
— Каква е тая бъркотия на стената?
— Ще отида да проверя.
— Почакай, ще отидем двамата.
Изтичваш от двореца и яхваш белия си жребец. Торк се мята на своя черен кон. Двамата препускате по улиците на града към стената. Там войниците викат нещо. Никога не си виждал такава суматоха.
Прехвърли се на 98.
12
— Бас държа, че това е замъкът на главния великан — казва половин час по-късно Торк.
В далечината над пясъците се издига нещо като кула. Когато наближавате, виждате, че това е висока барака, килната на една страна. Направена е от тънки пропукани дъски с цепнатини между тях. Вятърът минава свободно през дупките и сипе във вътрешността на постройката ситен пясък.
— Тая съборетина не е никакъв замък — прихва да се смее Зияд. — Защо не се хванах на бас с теб? Щях да спечеля.
— Не съди по външния вид — казва Веста. — Той може да те заблуди.