Отдръпваш се бавно назад. Същото прави и Торк. Сводът на пещерата се сгромолясва с адски трясък. Парчета от скали хвърчат във всички посоки. За щастие, нито едно от тях не ви улучва. Когато прахът се разнася, виждаш, че в дупката на свода се издига към небето една огромна каменна ръка. Показалецът й сочи към близкия връх.
Мини на 230.
122
Заставате пред Свещените скали, хванати за ръце. Двамата гледате към острия им връх. От ръката на Ида прелива същата сила, която усети преди малко. Тя е на двама ви, обща.
— Благословете ни, Свещени скали.
От скалите лъхва лек ветрец и развява косите на Ида. Лицето й пламва, очите и засияват. Тя се втурва към реката, съблича дрехите си и се хвърля във водата. Тичаш след нея, изпълнен с тая нова, неподозирана сила.
Сега посочи число от таблицата.
От 1 до 4 — мини на 115.
От 5 до 8 — попадаш на 49.
От 9 до 12 — отиваш на 8.
123
Даваш знак на трима войници да се втурнат срещу Трошача. Двама от тях са въоръжени с алебарди, третият стиска копие. Грабваш копието на един от падналите войници.
По твой сигнал четиримата се хвърляте срещу каменния великан. По шията и рамената му започват да се сипят удари. Задъхан и яростен, ти също нанасяш удари с копието, като влагаш в тези удари цялата сила и ярост на младото си тяло.
Трошача пристъпва от крак на крак. Сигурно му е писнало да стои прав пред шепа дребни и нищожни човечета, каквито ви вижда едно такова същество с неподозирана сила.
Копието ти не среща преграда. Усещаш, че след миг ще полетиш от стената, но един от войниците те хваща. След миг великанът замахва с лявата си ръка. Отскачаш назад. Ръката на Трошача настига тримата войници и ги премазва.
Мини на 156.
124
Знаеш, че Торк не е от страхливите, но в неговите думи е скрита мъдрост — не се захващай с нещо, което не знаеш какво е и откъде да го подхванеш.
И все пак…
— Обръщай коня — казваш твърдо ти и сам се учудваш на собствената си решителност. — С призрака се заемам аз. И пришпорваш коня си към езерото.
— Не исках да кажа, това, княже — мърмори Торк и заедно с другите войници пришпорва коня си след теб. Скоро на пътя ви се изправя същата тъмна и безформена маса — Призракът на езерото.
Отиваш на 78.
125
Бързо изваждаш конския косъм от чантата си.
— Хвани здраво единия край, а другия хвърли нагоре! — прошепва Веста.
Изпълняваш това, което ти казва гадателката. Конският косъм се разтяга и стига до небето. Летящите хоботи изведнъж се строяват във въздуха и един след друг се нанизват на косъма. Другият му край идва в ръцете ти.
Връзваш двата края на възел. Хоботите бръмчат, тръскат се, опитват се да се освободят от конския косъм, който за тях е по-здрав и от най-дебелото въже.
— Добре се справи, княже! — радва се Веста. — Съдбата пак ти се усмихва.
Отиваш на 50.
126
Пътят до крепостта, макар и уморителен, минава без премеждия. Ала когато наближавате крепостния ров, край вас просвирват стрели. Една от тях минава край ухото ти.
— Ей, вие там горе на стената, спите ли? — гръмва мощният глас на стария воин. — Аз съм Торк, а с мен е княз Архан. — Ако не спрете стрелбата, ще ви избеся до един!
Гласът му помага на стражите да разберат кой е тук край стените на града. Мостът се спуска бавно. Ти и Торк минавате по дебелите дъски и влизате в крепостта.
Отиваш на 4.
127
И докато разбереш намеренията му, той лепва крилото от нощната птица на челото ти. После го притиска силно, та чак свят ти се завива. Напразно се опитваш да се освободиш. Хващаш дръжката на меча, ала двамата войници стискат здраво ръцете ти. Иде ти да ги убиеш, но засега свободен е само погледа ти.
Минават няколко секунди. Паметта ти се връща. Ти отново си Архан, княз на малко и щастливо княжество.
— Каква е тая работа, Торк? — крясваш сърдито ти. — Защо не махнеш това нещо от челото ми?
— С удоволствие, княже. — Торк маха крилото на прилепа от челото ти и го хвърля на земята.
— Какво си решил да правиш?
— Нищо, княже.
— Тогава да вървим!
Мини на 208.
128
Заставаш до прозореца, който гледа към задния двор. В това положение не можеш да заспиш. Вън вилнее силна буря. Събитията през последния час сякаш стават все по-лоши и неприятни!
През дъжда виждаш как някаква дребна фигура пресича двора и отива към конюшнята. Кой ли е това? Вече се каниш да повикаш стражата, когато вратата на конюшнята се отваря. На прага застава със запалена факла в ръка главния коняр.